Какво ще означава за България изчезването на последния инструмент за развитие на селските райони
В предложението на Европейската комисия за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. липсва Вторият стълб. Вместо отделна рамка за развитие на селските райони, средствата се обединяват в единна структура. Предлага се отпадане на досегашната логика, по която всяка държава членка прилага мерки за развитие чрез специфичен инструмент (EAFRD).
В настоящия период (2023–2027 г.) общият бюджет на ЕС по Втори стълб (Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони – EAFRD) е 95,5 млрд. евро, плюс 8,1 млрд. евро допълнително финансиране от NextGenerationEU. Всяка държава има задължение да насочи поне 35% от средствата по Втори стълб към агроекологични и климатични дейности и поне 5% към инициативи по LEADER.
Какво представлява Вторият стълб
Вторият стълб осигуряваше финансиране за агроекологични практики и биологично земеделие, плащания за неблагоприятни райони и планински територии, стартираща помощ за млади фермери, инвестиции в стопанства и в преработка, местно развитие чрез LEADER.
Механизмът позволява национална адаптация чрез Стратегически план и финансиране, включващо национален принос. Страни с по-слабо развита селска инфраструктура насочваха значителен ресурс към тези мерки. Други държави използваха инструмента по-тясно, за специфични приоритети.
LEADER ще остане като инструмент, но вече няма да бъде обособен във Втори стълб. Ще бъде част от националните стратегически планове, което означава, че съществуването му ще зависи от приоритизацията на държавата членка, а не от задължително структуриране.
Употреба на Втори стълб в България
В Стратегическия план на България за периода 2023–2027 г. Вторият стълб е с ключово значение. Общият бюджет за развитие на селските райони е приблизително 3 млрд. лв. (включително националното съфинансиране).
Мерките по чл. 70–78 от Регламент (ЕС) 2021/2115 включват агроекология, биоземеделие, залесяване, възстановяване на гори, инвестиции в малки и средни стопанства, стартиране на стопанства от млади фермери, консултантски услуги, рискови инструменти и LEADER. За агроекология и климат са разпределени около 38% от бюджета по Втори стълб. За местно развитие (LEADER) са предвидени над 260 млн. лв., с 64 допустими територии и ангажимент за обхват на над 30% от селските райони. За стартираща помощ на млади фермери по интервенция 75.2 са планирани 98 млн. лв.
Механизмът се използва също за компенсиране на стопанства в слабо населени или планински райони. Без този тип интервенции би било невъзможно да се поддържа икономическа дейност в голяма част от вътрешността на страната.
Употреба на Втори стълб в други държави
Австрия насочва 41% от бюджета си по ОСП към Втори стълб. Инвестира в агроекология, местна преработка, социална инфраструктура в селските райони и интегрирани LEADER стратегии. Финландия използва Втория стълб за териториална кохезия и социални услуги в отдалечени райони. Финансира възобновяеми енергии, обществен транспорт и достъп до медицински и дигитални услуги чрез LEADER.
Ирландия прилага Втория стълб с фокус върху екосхеми, управление на пасища и програми за опазване на биоразнообразието. През 2023 г. второстълбовите инвестиции са 1,15 млрд. евро, с национално съфинансиране 60%.
Франция и Германия използват под 20% от бюджета по ОСП за Втори стълб. Средствата се насочват към целеви иновационни проекти като дигитализация, устойчиво напояване, нисковъглеродни технологии и сдружаване в преработката. Полша и Румъния използват Втория стълб по-близо до българския модел. Компенсации за труднодостъпни райони, инфраструктура, подпомагане на малки стопанства и стартова помощ са основните направления.
Различна структура, различен риск
При евентуално отпадане на Втория стълб ефектът няма да е равномерен. Във Франция и Германия въздействието ще бъде ограничено. Тези държави разполагат с национални инвестиционни механизми и при нужда могат да компенсират липсата с други инструменти. В Австрия, Ирландия и Финландия ще има реален натиск върху местните общности, но политическият капацитет и съществуващите инструменти вероятно ще ограничат ефекта до управляем мащаб.
В България, Полша и Румъния обаче, второстълбовите мерки финансират не просто аграрни дейности, а изпълняват функцията на териториална и социална подкрепа. Ако отпаднат, ще липсва механизъм за подпомагане на малки и средни стопанства, за подкрепа на нови фермери, за реализиране на местни стратегии чрез LEADER, както и за компенсиране на природни и структурни ограничения в планински и слабо населени райони.
Неравна зависимост
Разликата между държавите не е само в процента от бюджета, който отделят за Втория стълб. Разликата е в това какво замества този инструмент. В Западна Европа той финансира нови модели. В Източна Европа замества липсващи структури. Там, където вече има изградена инфраструктура, ефектът от отпадането му ще бъде ограничен. Там, където тя все още се изгражда, ефектът ще бъде системен.
Това обяснява защо премахването на Втори стълб се възприема като административна реформа в едни държави и като стратегическа заплаха в други. Промяната изглежда еднакво на хартия, но резултатът от нея няма да бъде симетричен. И това вече не е въпрос на мнение, а на структура.
