Европейската комисия предлага фундаментална промяна в управлението на кризи в селското стопанство в контекста на бъдещата ОСП. Идеята е да се разделят ясно пазарните кризи (вкл. търговски, ценови и структурни сътресения) от природните бедствия (като суша, наводнения, болести и климатични събития).
Предложението е част от по-широката визия за бъдещата Обща селскостопанска политика и беше официално включено в пакета от регулаторни изменения за периода 2026–2027 г., представени от Комисията в хода на 2025 г. Новата архитектура за управление на кризи цели по-голяма яснота в инструментите, по-голяма финансова устойчивост и по-добро разпределение на отговорностите между европейските институции и държавите членки.
Какво се променя в аграрния резерв
Аграрният резерв – инструментът на ЕС за реакция при кризисни ситуации – до 2022 г. не беше използван нито веднъж. Причината: средствата се осигуряваха чрез намаляване на директните плащания и изискваха одобрение от Съвета и ЕП. За първи път резервът беше активиран през март 2022 г. с пакет от 500 млн. евро (от които 350 млн. от резерва) във връзка с последиците от войната в Украйна.
От 2023 г. новият хоризонтален регламент за ОСП въвежда задължителен аграрен резерв от поне 450 млн. евро годишно, който вече е част от бюджета и може да се използва по-гъвкаво. Въпреки това, ЕК отчита, че през последните години резервът все по-често се използва за природни бедствия, въпреки че първоначалната му цел е пазарни смущения.
Затова Комисията предлага изрично ограничаване на предназначението му чрез промяна в чл. 16(1) на Регламент 2021/2116 – резервът да се използва само за пазарни интервенции, а не за компенсации при суши, наводнения или болести, освен ако те водят до пазарно изкривяване (чл. 219–220 от CMO регламента).
Кризисни плащания при природни бедствия – но от националните бюджети
За природни бедствия и климатични събития Европейската комисия предлага въвеждането на нов инструмент – допълнителни кризисни плащания (complementary crisis payments). Те ще се отпускат от самите държави членки и ще се финансират чрез преалокация на средства от съществуващите бюджети по ОСП – както от директни плащания (чл. 41a), така и от Програмите за развитие на селските райони (чл. 78a).
За да бъде дадена помощ, държавата трябва да признае събитието за природно бедствие и да докаже, че щетите надвишават 30% от средното годишно производство на стопанството (изчислено на база три години или 3 от последните 5 години без най-ниската и най-високата стойност). Подпомагането може да се прилага на ниво стопанство, култура или територия.
Всяка държава ще може да използва до 3% от общия си годишен бюджет по ОСП за тези плащания, или до 4%, ако не използва ЕЗФРСР. Освен това ще бъде създадена гъвкав резерв – до 25% от националния бюджет, която ще може да се използва поетапно в три периода: начални години (1/5), средносрочен преглед (3/5), и последните три години от програмата (1/5).
Новият инструмент Unity Safety Net
Комисията предлага създаване на нов фонд – Unity Safety Net (USN), с бюджет от 6.3 милиарда евро за целия многогодишен период. Този инструмент ще се използва само за стабилизиране на пазарите при сериозни сътресения. Средствата ще се натрупват, ако не се използват, за разлика от досегашния резерв.
За разлика от кризисните плащания при природни бедствия, които са изцяло национална отговорност, USN ще покрива намеси при пазарни сривове, включително такива, породени от болести, търговски спорове или други структурни фактори. Не е изяснено дали държавите членки ще трябва да съфинансират намесата по този инструмент – текстът допуска тълкуване, че част от финансирането може да идва от националния стратегически план.
Допълнителни източници на финансиране
Държавите ще могат да кандидатстват за допълнителна подкрепа от Европейския фонд за солидарност (20.1 млрд. евро) и от резервния буфер в новия Европейски фонд (8.7 млрд. евро). Въпреки това, фермерите няма да могат да получат директна компенсация от тези средства – те могат да се използват за инфраструктура или други косвени мерки.
Общият капацитет за реакция при бедствия чрез всички нови механизми се оценява на около 122 милиарда евро. Това включва: 6.3 млрд. евро за USN, 20.1 млрд. за Европейския фонд за солидарност и до 25% от националния бюджет на държавите членки като гъвкава резерва.
Какво означава това за България
Предложението поставя ясна граница между това, което ще се финансира от централния бюджет на ЕС, и това, което остава в отговорност на държавите. Ако България не програмира достатъчно буфери в националния си стратегически план, при суша, болести или други бедствия фермерите няма да могат да разчитат на навременна помощ.
Според доклад на DG AGRI и Европейската инвестиционна банка, годишната загуба от климатични рискове в ЕС се оценява на 28.3 млрд. евро, а при катастрофални събития – до 57.5 млрд. евро. Очаква се до 2050 г. средната годишна загуба да се увеличи с 40%.
На практика, това означава, че докато ЕС засилва стабилизацията на пазара чрез централен фонд, при природни бедствия отговорността и реакцията ще зависят изцяло от националните решения. За България това поставя ясен въпрос: дали администрацията има капацитет и политическа воля да програмира защита за земеделието преди бедствието – не след него.
