Преразпределение на средства от фермерите към държавни структури: БАхК се противопоставя на предложението на МЗХ

Във връзка с публикуваната от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) информация за предстоящо 4-то изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР), Българската агрохранителна камара изразява своята позиция относно предложеното преразпределение на средства между интервенциите, финансирани по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Обект на особено притеснение са предложенията за пренасочване на средства от инвестиционните интервенции, насочени към фермерите и преработвателите, към дейности и проекти на публични структури. Това създава сериозни рискове както за предвидимостта на инвестиционната рамка в сектора, така и за реализацията на ангажиментите по приоритетите и целите на Общата селскостопанска политика.

Българската агрохранителна камара се обявява против отнемането на средства от инвестиционни интервенции за земеделски стопанства и преработка (II.Г.1.1 и II.Г.2.1) с цел прехвърляне на финансиране към държавни структури и инфраструктурни проекти, включително напояване. От камарата подчертават, че секторът се нуждае от устойчива подкрепа в условията на нестабилност, ограничен достъп до финансиране и растящи екологични и епизоотични предизвикателства.

Вместо отнемане на ресурс от производителите, от БАхК предлагат:

• спешно активиране на интервенцията за възстановяване след бедствия (II.Г.4) в подкрепа на животновъди с унищожени стада;

• запазване на планираните бюджети за екологични и преработвателни инвестиции;

• отговорен подход към реализирането на Стратегическия план, който да съответства на нуждите на агрохранителния бизнес и да отчита реалните икономически и социални условия.

Следва пълният текст на позицията.

П О З И Ц И Я

относно предложения на МЗХ за прехвърляне на средства между ЕЗФРСР- интервенции в рамките на предстоящо 4-то изменение на СПРЗСР 2023-2027

УВАЖАЕМИ Г-Н ТАХОВ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ВАСИЛЕВА,

В контекста на предложението на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) от проведената на 24.07.2025 г. работна среща между министър Георги Тахов, заместник-министрите Лозана Василева, Янислав Янчев, Иван Капитанов и представители на браншови организации, касаещо:

Отнемане на средства от следните интервенции:

• Ж.4 „Популяризиране и подкрепа на схеми за качество, признати от Съюза или от държавите членки, както и тяхното използване от земеделските производители“– Предложение на МЗХ интервенцията да не бъде прилагана, а бюджетът ѝ да бъде пренасочен „– 5 189 233 евро“.
• Г.8 „Непроизводствени инвестиции в земеделските стопанства“ – Предложение на МЗХ интервенцията да не бъде прилагана, а бюджетът ѝ да бъде пренасочен „- 5 000 000 евро“.
• Г.2.1 „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда– МЗХ предлага пренасочване на средства от интервенцията „поради дублиране на част от допустимите разходи с проведен през 2024 г. целеви прием по подмярка 4.2 от ПРСР 2014-2020 г.“ в размер на „– 18 000 000 евро“.
• Г.1.1 „Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда“- МЗХ предлага пренасочване на средства от интервенцията в размер на „– 20 000 000 евро“.
• Финансов инструмент– Според МЗХ „ФИ е планиран за кандидати по интервенции, голяма част от които бяха обявени“ и предлага да бъдат пренасочени в рамер на „– 5 000 000 евро“

И

 Пренасочване на кумулираната сума от горепосоченото отнемане поради „идентифицирана необходимост от прехвърляне към“:

• Г.4 „Възстановяване на земеделския потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия“
• Планиран бюджет – 6 000 000 евро
• Индикативен допълнителен размер на средства, идентифицирани от МЗХ като необходими: „+ 4 400 000 евро за БАБХ, НДНИВМИ, лаборатории към БАБХ“ и „ 17 800 000 евро за ИАБГ“.

• Г.5 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“
• Планиран бюджет общо по двата приема – 100 000 000 евро;
• Индикативен допълнителен размер на средства, идентифицирани от МЗХ като необходими „+ 27 000 000 евро“.

• Ж.3 „Подкрепа на организации на производители или групи от производители“
• Общ бюджет на интервенцията – 12 500 000 евро;
• Индикативен допълнителен размер на необходимите средства според МЗХ „+ 3 800 000 евро“.

ИЗРАЗЯВАМЕ СЛЕДНАТА ПОЗИЦИЯ:

1. Категорично се обявяваме против намеренията на МЗХ за отнемане на средства от интервенциите Г.1.1 „Инвестиции в земеделските стопанства насочени към опазване на компонентите на околната среда“ и II.Г.2.1 „Инвестиции за преработка на селскостопански продукти, насочени към опазване на компонентите на околната среда“, с цел пренасочване на средства от 38 мл. евро към държавни структури.
2. УО на СПРЗСР с оглед на усложняващата се през последните месеци епизоотична обстановка в страната и растящите рискове от пренасяне на зарази от съседните страни, следва да положи всички усилия за реализирането на прием през настоящата година за земеделските стопани по интервенция II.Г.4 „Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия“ от СПРЗСР, за да подпомогне животновъдите с унищожени стада да възстановят производствения си потенциал.

Аргументи:

• От Министерството на земеделието и храните се очаква да осигури приемственост и управленска последователност при реализацията на стратегически документи и политики. Отклоненията от вече приети решения и програмни насоки пораждат сериозни притеснения относно предвидимостта на сектора и ангажираността към конкретните нужди на агрохранителния бизнес. В настоящата турбулентна обстановка, характеризираща се с висока икономическа и регулаторна нестабилност, е необходимо решенията на МЗХ да отразяват реалната тежест на предизвикателствата и да предоставят стабилна рамка за инвестиционно планиране и развитие.
• Необходимост от формиране и прилагане на адекватно и отговорно управленско решение, отразяващо лимитирания финансов ресурс на инвестиционните интервенции в Стратегическия план за посрещане на потребностите и очакванията на множеството кандидати земеделски стопани и преработватели, особено в контекста на многопластовата криза, глобална непредвидимост, както и административното бреме на тежките регулации и амбициозни европейски политики.
• Отнемането на средства от планираните бюджети за инвестиции на фермери и преработватели и преалокирането им към интервенции за държавни структури не кореспондира с резултатите на SWOT анализа, изведените национални потребности и тяхната оценка, както и стратегическия подход в адресирането на тези потребности по стратегически приоритети и специфичните цели на ОСП, намерили ясно отражение в програмирания финансов план, конкретно в бюджетите на двете засегнати интервенции, и представлява риск за устойчивостта на целия сектор.
• Недостиг на финансов ресурс в секторите „селско стопанство“ и „храни“: Според последния анализа на fi-compass („Financial needs in the agriculture and agri-food sectors in Bulgaria“), недостигът на финансиране в първичното селско стопанство се оценява на 1.2 милиарда евро. Съществена част от българските фермери изпитват сериозни затруднения при достъпа до финансиране, значително по-изразени в сравнение със средното за ЕС. В същото време преработвателният сектор също страда от остър дефицит на ресурс, като основните нужди са свързани с инвестиции в оборудване, технологии, сгради, а през последните години и в „зелени“ решения, ВЕИ и пр. Докладът ясно подчертава, че мерките за инвестиционна подкрепа по ПРСР за двата сектора играят ключова роля, тъй като често служат като катализатор за одобрение на банкови заеми. Те се възприемат от финансовите институции като гаранция и допринасят за подобряване на финансовата устойчивост на проектите. В допълнение, наличните средства по инвестиционните интервенции са силно ограничени спрямо реалното търсене – факт, който е последователно потвърждаван от всички проведени приеми по ПРСР до 2023 г. и по НПВУ, при които подадените проектни предложения значително надвишаваха наличния бюджет. В този контекст пренасочването на средства от интервенциите II.Г.1.1 и II.Г.2.1 към бюджетите на интервенции за държавни структури е не само в остро противоречие с реалната финансова ситуация в аграрния и преработвателния сектор, но и не съответства на оценката на потребностите, идентифицираните национални приоритети и стратегическия подход на СПРЗСР. Подобно действие би задълбочило съществуващата структурна финансова уязвимост на фермерите и преработвателите, подкопавайки тяхната способност за адаптация, устойчивост и развитие.

• Неприемливи и несъстоятелни аргументи, че дадени допустими разходи за инвестиции в преработка се дублират (идентични са в различните програмни периоди)- абсолютен факт, който е общовалиден за всички категории бенефициенти по мерки/подмерки на ПРСР и интервенциите по ЕЗФРСР на СПРЗСР.

Ето защо показва дискриминационно отношение към дадена категория бенефициенти.

• • „Напоителни системи“ ЕАД е държавно дружество, за което в средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025 г. – 2028 г. на държавния бюджет на Република България е предвидено осигуряването на 1,4 млрд. лв. за увеличаване на капитала на дружеството, като за 2025 г. средствата са в размер на 350 млн. лв. Знаем, че целият предвиден финансов ресурс се планира да бъде използван за възстановяване и модернизация на обекти от съществуващия държавен хидромелиоративен фонд, поради което МЗХ не бива да допуска фаворизиране и/или конкуриране между различните категории бенефициенти, в случая фермери и преработватели с държавни дружества/структури.
  • Особено внимание заслужава фактът, че преработващите земеделска продукция предприятия се очаква да не са допустими за пряка инвестиционна подкрепа в ОСП след 2027 г. Този сигнал за бъдещите намерения на ЕК трябва да се разчита от ръководството на МЗХ като „червена лампа“ за това, че МЗХ следва да направи всичко възможно в текущия програмен период да подкрепи инвестициите на преработвателния сектор, за помогне на адаптацията му в тези комплицирани кризисни времена на икономическа, политическа и търговска непредсказуемост в национален, европейски и глобален аспект. Отнемането на финансов ресурс в настоящия момент може да има дългосрочни негативни последици за адаптацията и конкурентоспособността на сектора в контекста на бъдещата липса на инвестиционна подкрепа след 2027 г.
  • Относно реализирания в периода 20.12.2024 г. – 28.3.2025 г. прием по интервенция II.Ж.3 с целия планиран бюджет в размер на 12,5 млн. евро и предложението за насочване на допълнителни средства към бюджета на интервенцията: към настоящия момент дори няма официална новина колко проекта, на каква обща стойност и заявена подкрепа са подадени, дали проектите ще се разглеждат и оценяват в условия на дефицит или не. Все още няма и информация от резултатите от оценката (предварителна/административна) на подадените заявления в съответствие с разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от 25 октомври 2024 г. Всичко това поражда въпроси, изискващи пояснения и обосновка за така направеното от МЗХ предложение, особено в контекста на резултатите от прилагането на аналогичната мярка по ПРСР 2014-2020. Съгласно одобреният на 21.05.2025 г. от Министерски съвет „Годишен отчет за дейността на Държавен Фонд „Земеделие“ и Разплащателната агенция за 2024 г.“ общо по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ на ПРСР 2014-2020 са финансирани 20 административни договора, със стойност на договорената субсидия  13 540 402 лв., като бюджетът на мярката по финансов план на Програмата е 12 788.44 хил. лв., постъпилите за финансиране проекти са на стойност 17 937.42 хил. лв., а към края на 2024 г. са платени 9 220.27 хил. лв.
  • Остра необходимост от инвестиции в стопанствата от животновъдния сектор за повишаване на биосигурността срещу болестите бяс, птичи грип, Африканска чума по свинете, шарка при овце и кози, др. тежки заразни заболявания, особено при растящите рискове от пренасяне на зарази от съседните страни (най-вече Гърция и Румъния). В резултат на усложнената през последните месеци епизоотична обстановка в страната, в констатираните десетки огнища болните/заразени животни са умъртвени, а животновъдите с унищожени стада се нуждаят от подкрепа да възстановят производствения си потенциал. В тази обстановка ключова би била ролята от навременното стартиране на прием по интервенция II.Г.4.

 Нашите организации от Българска агрохранителна камара (БАхК) считат, че в средата на прилагането на Стратегическия план и преди да са стартирали първите приеми по интервенциите за подкрепа на фермери и преработватели, УО/МЗХ следва да подходи изключително отговорно, реалистично и да приеме най- разумните и целесъобразни за агохранителния бизнес решения, за който „зелените“ европейски амбиции са валидни в настоящия програмен период 2023-2027. Това наше разбиране изключва идеите на УО/МЗХ за отнемане на средства от планираните бюджети на интервенции II.Г.1.1 и II.Г.2.1 и пренасочването им към публични субекти, които освен това са рискови за реализация поради сложността на провежданите процедури за избор на изпълнители по ЗОП и/или липсата на финансова обезпеченост.

УВАЖАЕМИ Г-Н ТАХОВ,        

УВАЖАЕМА Г-ЖО ВАСИЛЕВА,

От БАхК очакваме решенията на МЗХ да отразят стратегическата важност на екологичните инвестиции в сектор „земеделие“ и „преработка“ и да гарантират предвидимост и устойчивост за бенефициентите. Вярваме, че в настоящия момент е необходимо ясно лидерство, което демонстрира ангажираност към реалните предизвикателства в сектора и отговорно отношение към заложените цели на Стратегическия план.

Земеделските производители и преработвателите са гръбнакът на селските райони и агрохранителната система, тяхната стабилност и развитие трябва да бъдат приоритет както в политическо, така и в бюджетно отношение.