Контекст: завръщането на сериозни заболявания
След шестгодишна пауза България отново е изправена пред случаи на шарка по дребните преживни животни. Паралелно с това, в региона се разпространява и вирусът на синия език. Двете заболявания имат различни механизми на предаване, но обща заплаха – сериозен икономически и ветеринарен риск за животновъдството. 2024 и 2025 са години с повишена епизоотична активност, изискваща реакция от страна на стопаните и институциите.
Причини за възвръщането на шарката
Шарката по дребните преживни животни се причинява от каприпокс вирус – един от най-устойчивите в околната среда. Вирусът оцелява между 90 и 180 дни извън тялото и до 60 дни в организма на животното, дори при липса на симптоми. Това го прави изключително труден за ограничаване.
Заболяването е внесено от съседни страни – активни огнища има в Гърция и Румъния. Сред рисковите фактори за повторната му поява у нас се посочват климатичните промени, засиленият миграционен натиск, динамичният трафик на животни, както и практиките в някои стопанства, където животните се отглеждат в непосредствена близост.
Форми, симптоми и предаване
Шарката протича в три форми – свръхостра, остра и субклинична. Свръхострата форма е с много кратък инкубационен период и висока смъртност, особено при млади животни. Острата форма започва с повишена температура, изтечения от носа и устата, обриви по безкосмените части на тялото, които преминават в пустули и крусти. Субклиничната форма често остава неразпозната, но животните са заразни.
Най-опасен е инкубационният период – между 2 и 14 дни. Тогава животното изглежда здраво, но вече може да предава вируса. Така се заразяват цели стада или селища, без стопаните да подозират за риска.
Какво да се прави при съмнение за шарка
При съмнение стопаните трябва незабавно да се свържат с регистрирания си ветеринарен лекар или с официален представител на ОДБХ. Специалистите могат да разпознаят заболяването още на място по характерните симптоми и да вземат проби за лабораторно потвърждение. Резултатите от Националната референтна лаборатория се получават в рамките на 24 часа.
При потвърден случай БАБХ прилага строг протокол: карантина, възбрана, дезинфекция, забрана за движение и, ако се налага, евтаназия. Всяко стадо се поставя под възбрана – не се допуска придвижване на животни, мляко, вълна или оборудване. Единственото изключение е за животни, предназначени за спешно клане, и то само със специален сертификат след лабораторен анализ.
Обособяват се две зони: 3-километрова защитна зона около огнището и 10-километрова надзорна зона, където всички животни се наблюдават внимателно.
Какво да не се прави
Не допускайте външни лица в стопанството. Най-честият начин за пренасяне на вируса е чрез хора или оборудване, които са били в контакт с друго заразено стадо. Особено рискова е случната кампания, когато пръчове или кочове се преместват между различни ферми.
Не купувайте животни без ясно удостоверение за произход и здравен статус. Примамливи сделки на ниски цени често крият сериозен риск. Новите животни трябва да са придружени от ветеринарен документ и да идват от стадо без констатирани заболявания.
Какво включва минималната биосигурност
Биосигурността не е скъпа, но изисква дисциплина. Работните дрехи и обувки трябва да са само за вътрешно ползване. На входа на стопанството трябва да има дезинфекционна вана или постелка. Мивка, сапун и дезинфектант са задължителни. Превозните средства, особено млекосъбирателните, трябва да се почистват и дезинфекцират. Те често посещават няколко ферми и са реален вектор на зараза.
Син език: втората заплаха
Синият език се предава чрез кръвосмучещи насекоми, а не чрез пряк контакт между животни. Виновникът е вирус от рода орбивируси, преносим чрез мушици (Culicoides). Заразяването става, когато насекомото се храни с кръв от болно животно, а след това – от здраво. Клиничната картина включва висока температура, оток на езика и устните, посиняване, изтечения от носа и очите и куцота. Заболяването се нарича още „FFF болест“ – face, feet, fever (лице, крака, температура).
Най-засегнати са овцете, но кравите често служат като резервоар. Те не показват симптоми, но са източник на вируса за насекомите, които го пренасят нататък.
Инкубационният период е дълъг – от 1 до 2 седмици, а признаците често се проявяват едва след месец. Това прави синия език особено труден за откриване и контролиране.
В Европа в момента циркулира генотип 8 – силно вирулентен. В България досега са регистрирани генотипи 3 и 4, но има реална опасност от внос на новия вариант от Сърбия, Гърция или Македония.
Как да се предпазим от син език
Третирането с репеленти е първа линия на защита. Животните трябва да се пазят от насекоми, особено между 19:00 и 8:00 ч., когато куликоидите са най-активни. Помещенията трябва да бъдат с мрежи или затворени през нощта.
Ваксинация се прилага само при установен серотип. Ваксините не са универсални – трябва да съответстват точно на циркулиращия вирус. При наличие на повече от един вирус в стадото може да настъпи рекомбинация и да се появи още по-опасен вариант.
Бързата реакция при съмнение спасява стадото. Не чакайте симптомите да станат очевидни – тогава вече може да е късно. При най-малко подозрение уведомете ветеринарния лекар. Заразата не прощава на забавените действия.
