Моделът на БАИЗ: синхрон между фермери, бизнес и наука

БАИЗ показа модел за икономически рентабилно, климатично съобразено и районирано земеделие

Сушата и икономическата криза вече не са временни предизвикателства, а трайна рамка, в която българските земеделци трябва да работят. Част от тях вече осъзнаха, че не могат да чакат „неволята“ и решиха да вземат бъдещето в свои ръце, търсейки умни, адаптирани и рентабилни решения.

Моделът на БАИЗ – синхрон между фермери, бизнес и наука

Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ) с председател агр. Мариян Пеев демонстрира как обединението между практиката, науката и търговските компании може да създаде реални решения. В партньорство със Селскостопанска академия и Института по почвознание „Никола Пушкаров“, както и с фирми като „Амитица“ и Carbonsafe, БАИЗ разработва и прилага технологии, насочени към справяне със сушата, топлинния стрес и ограничените ресурси за производство.

На 8 август в Айтос се проведе семинар, организиран от БАИЗ, който събра земеделци от цялата страна, представители на различни браншови асоциации, търговски компании и научни институти. Сред гостите бяха председателят на регионалната организация на НАЗ – Бургас, Александър Сотиров, председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов, председателят на Асоциацията на малинопроизводителите Божидар Петков и биологични пчелари, чието участие подчерта значението на синергията между различните сектори.

Реални изпитания, измерими резултати

В кооперацията в с. Мъглен, ръководена от агр. Мариян Пеев, се изпитват 12 култури, за да се определи кои комбинации от сортове, технологии и агротехнически подходи дават най-висока производителност на единица площ. При тежките условия на 2025 г. – с валежи под 40% от нормата за сезона – най-добри показатели показват площите, третирани с технологията, разработена от агрономите на БАИЗ и „Амитица“. Използваните препарати, без аналог на българския пазар, намаляват загубите от топлинен стрес и подобряват влагозадържането в почвата.

Стратегии за ключовите култури

Здравка Смиленова, управител на „Амитица“, представи интегрирани и икономически рентабилни подходи за отглеждане на пшеница и рапица, съвместими с биологичното и конвенционалното производство и  пчеларството. Чавдар Маринов от Carbonsafe обясни как секвестираните въглеродни кредити, получени чрез щадящи технологии, могат да се превърнат в допълнителен приходен поток за фермерите.

Елиминиране на конфликти и създаване на синергии

Присъствието на биологични пчелари показа, че новите технологии могат да премахнат стари конфликти, като този между зърнопроизводителите и пчеларите. Препаратите на „Амитица“ не вредят на пчелите, което позволява безпроблемно съвместно съществуване и взаимна полза.

Устойчивост чрез прецизно райониране

Технологията на БАИЗ включва адаптиране на сеитбооборота според почвените и климатичните особености на района, което намалява разходите за торене и обработка и повишава добивите. Демонстрационните полета със слънчоглед в с. Мъглен показаха ясна разлика между блоковете с и без прилагане на новата технология.

Умното земеделие сваля разходите и вдига ефективността на земеделското производство. И това е един от по-добрите начини земеделците да останат стабилни на пазара.

Слънчогледът е засят на 28.03. 2025 г и е по технология на фирма Амитица.

Технологията на БАИЗ адаптира сеитбооборота към почвените и климатичните особености на района. Това сваля разходите и вдига ефективността. На демонстрационните полета със слънчоглед в с. Мъглен – два съседни блока, два различни подхода, два различни резултата.

 

Модел за бъдещето

Опитът на БАИЗ, в партньорство с научни институти, браншови асоциации и търговски фирми, е пример за това как икономически рентабилното земеделие в условията на климатични промени може да бъде постижимо. Това е модел за работа, който носи резултати днес и има потенциал да оформи бъдещето на сектора, ако бъде приет широко.

Дейността на БАИЗ не е концепция на хартия, а практическа работа, чиито резултати се измерват в добиви, икономия на ресурси и по-устойчиви стопанства. Това е причина все повече фермери да се включват и да търсят решенията, които вече дават резултат на терен.

Два корена царевица, донесени на семинара от Георги Костадинов, село Ловчанци, Добричко, демонстрират разликата когато прилагаш технологията на БАИЗ с препарати и технологична схема на Амитица.

Димитър Чапразлиев от Драчево, Бургарско, член на БАИЗ, е доволен от царевицата след 75 дни суша. Тя е отгледана по технология на БАИЗ и Амитица.

 

Иван Георгиев от кооперация Окоп, Ямбол, също е доволен от приложението на технологията в своето стопанство. Минчо Минчев, биологичен пчелар и ветеринар, който има две оранжерии и работи само с препарати на Амитица, също не крие удовлетворението от постигнатите резултати.