Въпреки противоречивите оценки и сигнали от земеделския сектор, реколтата от слънчоглед в България през 2025 г. може да се окаже една от най-силните за последното десетилетие. Това мнение изразява Преслав Райков, търговец на растителни масла и земеделски суровини, в интервю за украинската аграрна медия Latifundist. По думите му, въпреки локалните поражения, няма основания да се говори за национална криза.
„Площта под слънчоглед е на рекордно високо ниво – около 985 хил. ха, което е с 6–7% повече спрямо миналата година. Въпреки периодите на суша, метеорологичните условия в началото на кампанията бяха добри – с навременна сеитба и добро вкореняване на културите“, посочва Райков. Според него, през юни и юли не е имало екстремни горещини, сравними с миналогодишните пет поредни седмици на жега, които сериозно засегнаха добивите тогава.
По данни на USDA, България може да прибере до 2 млн. тона слънчоглед, а Райков очаква реалистично между 1,8 и 1,9 млн. тона, при база от 1,4–1,5 млн. т през 2024 г.
„Да, има области, които са силно засегнати – това е факт. Но представянето на тези случаи като национално бедствие е подвеждащо“, добавя той.
Според Райков, пренасочването на площи от царевица към слънчоглед е ключов фактор за ръста в засетите площи. „След миналогодишната катастрофа при царевицата, много фермери избраха слънчоглед като по-надежден вариант“, казва той.
По думите на търговеца, преработвателите са се адаптирали по-бързо от производителите. „Фабриките в България вече са в състояние да преминават от една култура към друга – слънчоглед, рапица, соя. Миналата година дори беше реализиран печеливш внос на рапица от Канада“, посочва Райков.
Той обяснява, че тази гъвкавост дава преимущество на преработвателите, които не разчитат изцяло на българска суровина и могат да балансират риска с международни доставки.
„Много земеделци не познават добре реалните си производствени разходи и очакват винаги висока цена, без да се адаптират към пазарната динамика“, казва Райков. Според него, фермерите често задържат семето с надеждата за скок в цените, без да имат достатъчно аргументи за това. „Тази година някои очакват събития като бомбардировки на украински пристанища да вдигнат цената. Това е проблематично мислене“, добавя той.
По думите на Райков, глобалният пазар на маслодайни култури ще бъде добре снабден. Русия прогнозира рекордни 18 млн. т слънчоглед, Украйна – 14 млн. т, а съседни държави като Румъния, Сърбия и Молдова също очакват високи добиви.
„Това означава, че няма да има сериозен недостиг и натискът върху цените ще остане. В България някои производители прогнозират 1,2–1,3 млн. т, което не съответства на текущите данни“, посочва търговецът.
„България изостава в пристанищната инфраструктура спрямо Констанца. Разходите за фитосанитарен контрол и логистика са многократно по-високи. Това демотивира купувачите“, отбелязва Райков. По думите му, конкурентоспособността на износа е възпрепятствана и от вътрешен натиск – някои влиятелни групи обезкуражават колегите си да продават под определена цена, което създава изкривяване на пазара.
Преслав Райков коментира и тазгодишната пшенична реколта: „Пшеницата беше с отлично качество – 7,1 млн. т. Но фермерите се оплакват от ниски цени, защото има свръхпредлагане. Не може да се иска едновременно висок добив, висока цена и силно търсене.“
„Преработвателите имат ресурсна гъвкавост. Фермерите – не. Ако не се адаптират, ще бъдат изтласкани от пазара“, заключава Райков.
Според него, участието в международни индустриални събития, следенето на глобалната пазарна динамика и реалистичната оценка на производствените разходи са минималният праг за устойчивост в сектора.
