Последните налични данни на Националния статистически институт за 2023 г. очертават една от силните години в българското земеделие – по обем на продукция, по публично финансиране и по стойностни показатели. Общата селскостопанска продукция достига 10,554 милиарда лева. От тях над 2,302 милиарда са получени под формата на субсидии върху производството. Това означава, че 21,8% от стойността в сектора идва не от пазара, а от бюджета.
Въпреки това, нетният предприемачески доход – това, което остава като чиста печалба след всички разходи, амортизации, ренти, лихви и възнаграждения – е едва 969,4 милиона лева, или 9,2% от продукцията.
С други думи: при над 2,3 милиарда лева субсидии, системата генерира под 1 милиард лева печалба. Разликата не се губи – тя се преразпределя. Част от нея отива за наеми на земя, друга – за обслужване на кредити, трета – за покриване на скъп входящ ресурс. Производителят получава помощ, но рядко контролира крайния резултат.
Аренда, не доход
През 2023 г. арендата възлиза на 2,532 милиарда лева – почти три пъти повече от нетния предприемачески доход. За сравнение, целият животновъден сектор (включително животни и продукти) генерира 2,535 милиарда лева. На практика: земеделието плаща толкова рента, колкото животновъдството произвежда.
Добавим ли към това лихвите по кредити (185,4 млн. лв.) и възнагражденията на наети лица (1,648,9 млн. лв.), става ясно, че само три пера – рента, труд и лихви – формират разходи за 4,366 милиарда лева, при обща продукция от 10,554 милиарда.
Брутната добавена стойност е 4,217 милиарда, а нетната – 2,984 милиарда. Разликата между двете (1,232 млрд.) се дължи на амортизации – предимно за машини (975,2 млн. лв.), сгради (115,9 млн. лв.) и трайни насаждения (25 млн. лв.).
Структурата: доминация на зърно и маслодайни култури
Растениевъдството формира 67,5% от продукцията, или 7,125 милиарда лева. Вътре в този дял:
- Зърнените култури – 4,104 милиарда (38,9%)
- Техническите култури (слънчоглед, рапица, соя и др.) – 1,783 милиарда (16,9%)
- Зеленчуци – 532,6 милиона (5%)
- Плодове (вкл. грозде) – 355,4 милиона (3,4%)
- Фуражни култури – 221,4 милиона (2,1%)
- Картофи – 75,6 милиона (0,7%)
- Други растениевъдни – 51,7 милиона (0,5%)
Животновъдството (вкл. млечна, месна и яйчна продукция) представлява 24% от общата стойност – 2,535 милиарда лева. Разбивката по основни продукти включва:
- Мляко – 734,9 млн. лв.
- Яйца – 345,8 млн. лв.
- Други продукти от животновъдството – 92 млн. лв.
- Стойност на отглежданите животни (едър рогат добитък, свине, овце, птици) – 1,362 млрд. лв.
Само фуражните добавки струват 1,351 милиарда, а ветеринарните разходи – 161,6 милиона. Фуражите, торовете (1,152,7 млн. лв.), препаратите за растителна защита (513,8 млн. лв.), горива и масла (1,171,5 млн. лв.) оформят също значителна част от разходите.
Неселскостопански дейности и преработка
Преработката на селскостопанска продукция, осъществена вътре в стопанствата, достига 299 милиона лева, или 2,8% от общата стойност. Тук влизат:
- Преработка на зеленчуци – 50,5 млн. лв.
- Преработка на плодове – 18,1 млн. лв.
- Преработка на животни – 65,2 млн. лв.
- Преработка на животински продукти – 105,1 млн. лв.
- Вино – 41,9 млн. лв.
Реалната картина
За всеки лев субсидия остават по-малко от 50 стотинки предприемачески доход. Арендата, амортизациите и входните разходи отнемат печалбата още преди тя да стигне до производителя.
Фермерът не е субект на печалбата, а обект на разпределение. Данните показват структура, в която стойността се концентрира в няколко култури, а крайната рентабилност е под въпрос, дори в благоприятна за сектора година като 2023 г.
Говорим за разпределение: 21,8% от продукцията идват от субсидии. Само 9,2% остават като печалба. Печалбата е по-малка от лихвите и в пъти по-малка от рентата.



