След митата върху руските торове идва ново ценово натоварване – този път свързано с въглеродните емисии.
Европа вече премина през първия шок, когато наложи мита върху вноса на руски торове. Това предизвика моментална реакция на пазара: цените се промениха, веригите на доставка се пренаредиха, а маржовете бяха силно притиснати. Изглеждаше като еднократен шок, с който пазарът някак се справи. Но следващият вече се задава – и този път е структурен.
От 2026 г. започва поетапното прилагане на Механизма за въглеродно коригиране на границата (CBAM). Това не е просто регулация с екологичен акцент. CBAM ще наложи реално оскъпяване на вноса на определени продукти, включително торове, чрез допълнителна въглеродна такса, базирана на въглеродните емисии, генерирани при производството им.
Как CBAM ще се отрази на торовете
Торовете са сред първите продукти, обхванати от механизма. Засега се очаква CBAM да засегне уреята, амониевия нитрат, фосфатните и комбинираните торове, произведени извън ЕС. Въглеродната цена ще се начислява върху количеството емисии, отделени при производството – като се изчислява разликата спрямо европейските производствени стандарти.
За производители извън ЕС, които използват технологии с висока въглеродна интензивност, това означава директно оскъпяване на достъпа до европейския пазар. За европейските фермери – по-висока цена на вноса, независимо дали става дума за азотни торове от Северна Африка, за фосфати от Русия или за комплексни формули от трети страни.
Изчисленията показват, че цената на въглерода ще започне от около €40/тон CO₂ през 2026 г. и ще достигне €315/тон до 2034 г. В реални стойности това означава:
Поскъпване с €70–80/тон за урея, и €90–100/тон за амониев нитрат, в допълнение към съществуващите пазарни цени. Ако няма корекции в други регулации или данъчни облекчения, това ще бъде директен разход, който фермерите ще усетят още в началото на веригата.
Две различни гледни точки
Поддръжниците на CBAM посочват, че това е необходимо действие, за да се защитят европейските производители, които вече плащат висока цена за въглеродните си емисии през ETS (системата за търговия с емисии). Ако Европа иска да поддържа равнопоставеност на пазара и същевременно да изпълни климатичните си цели, тя не може да позволи внос на по-евтини, но въглеродно по-замърсяващи продукти, които подбиват вътрешното производство.
Критиците обаче предупреждават, че ефектът ще бъде прехвърлен директно върху земеделските производители. Те вече работят при високи разходи за енергия и торове, а CBAM ще ограничи достъпа до по-достъпни суровини. Това може да доведе не само до ценов натиск, но и до затруднения в снабдяването – особено в периоди на пазарно напрежение или политически ограничения.
Какво предстои
CBAM ще започне да се прилага с отчетна фаза още от 2025 г., а реалното начисляване на такси ще започне от 2026 г. Отчитането ще бъде по продукт, по произход и по метод на производство. Веригите на доставка ще трябва да се адаптират. Част от търговците вече търсят нисковъглеродни алтернативи, други преразглеждат логистиката и договорите си.
За фермерите това означава не само по-висока цена на тора, но и нужда от по-прецизно планиране, по-активно управление на хранителните баланси и търсене на нови решения. CBAM няма да остане само при торовете – очаква се обхватът да се разширява. Затова адаптацията не е въпрос на избор, а на навременна подготовка.
Има ли и възможности за фермерите?
Въпреки рисковете, CBAM може да има и положителен ефект в дългосрочен план. Ако се използва стратегически, механизмът би могъл да насърчи инвестиции в по-чисти технологии и по-прецизни агрономически практики. Това би създало възможности за фермерите, които вече работят с фокус върху устойчивостта и ефективността.
Промяната в регулацията може да отключи и нови форми на финансиране, свързани с устойчиво производство. С времето се очаква пазарът да се ориентира към решения с по-нисък въглероден отпечатък – както при торовете, така и в цялостното управление на производствения цикъл.
Фермерите, които вече инвестират в ефективност и устойчивост, ще бъдат по-добре позиционирани в новите условия.
