Повече субсидии, отколкото мляко
През 2024 г. в овцевъдството в България са получени субсидии, надхвърлящи стойността на произведената продукция. Средното количество мляко, получено от една овца у нас, е едва 20 литра годишно. За сравнение, в повечето страни от ЕС продукцията е между 250 и 300 литра на овца, при неавтохтонни породи. Още по-драстично е положението с размножаването — от пет овце се отглежда едно агне, при положение че световната практика е средно 1,4 агнета от овца.
И всичко това — при положение че секторът получава значителна държавна подкрепа. В рамките на схемата за обвързана с производството подкрепа в животновъдството, близо 150 млн. лева годишно се разпределят към стопаните от държавния бюджет. Формално целта на тази мярка е да се стимулира реалното производство и да се възстановят ключови сектори до нивата, съществували в дадена базова година. Но вместо това наблюдаваме обратното: производството намалява, а системата се използва като инструмент за социална подкрепа, а не за развитие.
Къде е грешката в системата
Проблемът започва от липсата на ефективен контрол върху реалното производство. В България съществуват около 1000 ферми, които отговарят на ветеринарно-хигиенните изисквания за участие на пазара на мляко. А подпомагането по схемите се разпределя между многократно по-голям брой стопанства, включително такива, които не отговарят на основните критерии за биосигурност или не реализират продукция на пазара.
Допълнителен стимул за раздробяване и прикриване на реалната структура на производството дава и модулираната ставка — по-високо подпомагане за първите 150 животни в едно стопанство. Така вместо концентрация и ефективност, получаваме разпокъсване, фиктивно разделяне между роднини и пълна липса на стимул за растеж или пазарна реализация.
Индикатор R.6 – инструмент или параван?
Аргументът за съществуването на модулираната ставка се обвързва с индикатора R.6, който измерва ефекта на ОСП върху преразпределението на средствата към малки и средни стопанства. Това обаче не е индикатор за „социална уязвимост“, а бюджетен механизъм. Всяка страна членка определя своите цели по този индикатор и има право да ги променя при достатъчна обосновка.
Ако премахнем модулираната ставка, не е задължително автоматично да се увеличава преразпределителното плащане или да се намалява основната ставка. Въпрос на стратегическо решение е къде и с какъв ефект ще бъдат разпределени средствата. В настоящия си вид, модулираната ставка не обслужва производството, а фиктивната статистика.
Грешната логика на „равното разпределение“
Обвързаното подпомагане съгласно членове 32 и 33 от Регламент 2115/2021 следва да подпомага целия сектор, когато той е важен по социално-икономически или екологични съображения. Това не значи, че всяко отделно стопанство трябва да получи равна част, независимо от резултатите. Напротив – подкрепата трябва да стимулира онези, които реално произвеждат, за да може секторът като цяло да се развива и да стане устойчив.
Иначе схемата не просто не работи, тя наказва активните. Фермерите, които са инвестирали, които спазват правилата, които искат да са на пазара – получават същото или по-малко от тези, които просто държат животни без продукция. Това обезкуражава и деформира сектора. Политическата класа избягва темата, защото подпомагането е инструмент за влияние върху електорат, който се държи в зависимост и мизерия. Но истината е, че популизмът убива повече производители, отколкото пазарът.
Време е да се върнем към реалността
Тази схема няма как да продължи без промяна. Средствата от българските данъкоплатци не бива да финансират производство, което не съществува. Показателите са стряскащи, но не и неочаквани. Има начин това да бъде коригирано – с ясна дефиниция за „активен производител“, с връщане на изискването за доказване на реализация, с публичност на ефективността по сектори.
В противен случай ще продължаваме да наливаме десетки милиони, за да имаме по 20 литра мляко на овца и едно агне на пет овце. А междувременно ще губим тези, които произвеждат истински. И ще наричаме всичко това „подпомагане на сектора“.
