Ако преди десет години някой в агрономическите среди беше споменал, че ще сее зимна пшеница в края на октомври или дори през ноември, най-малкото нямаше да бъде разбран. Но вече трета година подред късната сеитба на зимни житни култури – макар и нежелана – се приема като реалистична и допустима практика.
Може да се сее навреме, но поникването ще закъснее.
Както и през 2023 г., и през 2024 година есенната сеитба на зимни житни култури се забави заради продължителна суша. А през 2022 г. проблем създадоха обилните валежи, които попречиха на навременното прибиране на предшественика. Общото между тези ситуации е едно: аномално топлият октомври, който оставя на всяко стопанство възможността само да прецени времето на сеитба.
През последните три години агрономи с практика в различни климатични зони споделят, че макар и рискова, късната сеитба може да даде приемлив резултат при определени условия.
Колко късно може да се сее зимна пшеница?
„Лично аз съм провеждал опити, при които крайните срокове за сеитба са били в края на октомври и началото на ноември. Така че може да се сее спокойно през октомври–ноември, а ако времето позволява – дори през декември“, споделя агроном с дългогодишна изследователска и практическа дейност.
Според него, зимна пшеница може да се сее през цялата есен, при условие че агрометеорологичните условия го позволяват. Причината това да не е било обичайна практика в миналото е двойна: първо, защото студеният период е настъпвал по-рано, и второ – защото старите сортове пшеница са имали дълъг период на яровизация (преминаване през студ за да започнат вегетация напролет). Това е означавало, че при късна сеитба растенията не успяват да формират добив.
Съвременните сортове обаче притежават къс яровизационен период. Това означава, че дори когато зимуват във фаза кълнове, растенията могат да формират относително нормален добив.
Какви са рисковете при късна сеитба?
Очаквано, добивът при късна сеитба на зимна пшеница е с 10–25% по-нисък в сравнение с оптималните срокове. Основната причина е слабото развитие на растенията през есенния период. Пшеницата, засята по-късно, няма време да формира братя и не развива вторична коренова система. В резултат растенията са по-чувствителни към измръзване и през зимата гъстотата намалява – част от растенията загиват.
Това води до загуба на основното предимство на зимната пшеница пред пролетната – нейната по-висока продуктивност при нормални условия.
Влиянието на годината и влагозапасеността обаче се оказват по-решаващи от самата дата на сеитба. Според наблюдения, няма съществена разлика в добивите между сеитби, извършени след 5 октомври – независимо дали са между 15–20 октомври или 15–20 ноември, ако условията са благоприятни.
Доводи от британския опит
Фермери във Великобритания, които практикуват късна сеитба, посочват като основен аргумент риска от силно заплевеляване, когато се сее рано в суха почва. Според тях, ако есенната суша е обичайно явление в даден регион, има основание да се отложи сеитбата. Това важи особено след сухо лято, когато хербицидните третирания срещу житни плевели не са дали очаквания ефект.
Вторият аргумент, посочен от британските производители, е свързан с развитието на септориоза. При меки зими и продължителна вегетация патогенът се развива по-интензивно. Според проучвания, късната сеитба (например около 20 октомври) увеличава ефективния показател на устойчивост на сорта със 0.6. Отлагането на сеитбата с четири седмици – от 22 септември до 20 октомври – е довело до покачване на устойчивостта на сорта с около 1.2 пункта. Но, както отбелязват самите британски експерти, повечето региони на Острова са с много по-меки зими, което прави ситуацията несравнима с тази в Централна и Източна Европа.
Границата на възможното – декемврийска сеитба
Посевите на зимна пшеница през декември са рядко прилагана практика. Причината е комбинацията от висока почвена влажност и ниски температури. За да започне поникването на зърнените култури, е необходима температура на почвата минимум 4°C. При по-ниски стойности и забавено поникване съществува реална опасност растението да не натрупа достатъчно студени дни (вернализация) и да не премине в генеративна фаза напролет.
А има ли примери, които опровергават това?
В отделни региони на Полша, където зимите са по-меки, а валежите се разпределят по-равномерно, някои производители рискуват и споделят добри резултати в социалните мрежи. Местни експерти обаче остават предпазливи и подчертават, че практиката е изключение, не правило, и не трябва да се приема като препоръчителна стратегия.
Не трябва да се разчита на есенно братене при късна сеитба
Основната цел при късна сеитба на зимна пшеница е получаването на равномерно и дружно поникване, така че растенията да влязат в зимата в оптимална фаза на развитие. Но в тези условия есенно братене практически не се случва.
При късна сеитба оптималното физиологично състояние на растенията преди зимата е наличието на 3–4 потенциално продуктивни стъбла, всяко от които има най-малко 3 листа. Такива растения обикновено вече са заложили зародиш на класа в основата си и имат висока вероятност за успешно презимуване.
На практика обаче, в повечето случаи растенията, засяти в късен срок, влизат в зимата във фаза „поникване“ (начален кълн) или с 2–3 листа. Въпреки по-слабо развитата коренова система и понижената зимоустойчивост, такива посеви също могат да дадат задоволителен добив при добри условия напролет.
Критичните температурни суми
„При оптимална сеитба са нужни около 90°C сума на средноденонощните температури, за да получим поникване, и след това по 70°C за всяко следващо листо. Ако посевът натрупа само 90°C, получаваме фаза „първи лист“. Но тази фаза има силен шанс за презимуване, защото енергията от семето е все още запазена и това подпомага пролетното братене“, обяснява агроном от практиката.
По думите му, фазата на 2–3 листа е най-проблемната при зимната пшеница, тъй като енергийният запас от семето вече е изчерпан, а възелът на братене все още не е оформен, т.е. няма натрупан резерв в самото растение.
За формиране на 2 продуктивни стъбла на едно растение са необходими 440°C сума на средноденонощните температури от момента на сеитба. Тогава първият страничен брат има поне 3 листа. До достигане на тези стойности коефициентът на продуктивно братене е около 1.
Пшеница, която зимува във фаза „поникване“
„За да се достигне фаза с 3–4 продуктивни стъбла, са нужни 510–580°C температурна сума. Важно е да знаем, че продуктивното братене остава стабилно в продължение на време, но когато започне да нараства, това се случва бързо. При сеитба след първата седмица на октомври е малко вероятно да се достигне такава фаза есента. Затова целта ни е растението да влезе в зимата във фаза „вретенене“ или с един лист“, добавя той.
Втората по устойчивост на презимуване е именно тази фаза – „поникване“ или един лист. За достигане на тази фаза са нужни 90–160°C сума на средноденонощни температури от момента на сеитба.
Как да определим точния срок за сеитба?
За да се прецени правилният срок за сеитба, така че посевът да влезе в зимата във фаза „поникване“, специалистите препоръчват да се вземе предвид датата на спиране на вегетацията. Това е моментът, в който средноденонощната температура пада под 4°C.
В пример от реално стопанство тази дата е изчислена на 15 ноември, като оптималният срок за сеитба се определя обратното – чрез изчисляване назад от тази дата, с оглед нужната температурна сума. За всяко конкретно землище се препоръчва да се използват метеорологични данни за последните 5 години, за да се определи реалистично времевото „прозорче“ за сеитба.
По този начин, в условията на стопанството, сеитбата на зимна пшеница трябва да се извършва в периода от 18 до 25 октомври, за да достигне фаза поникване или първи лист преди влизане в зимен покой. Сеитбата в по-ранни срокове – например между 4 и 18 октомври – ще доведе до това, че посевът ще влезе в зимата във фаза 2–4 листа, което ще доведе до загуба на енергия и отслабване. Най-зле зимува пшеницата във фаза с три листа.
От своя страна, фазата на братене може да бъде достигната, ако културата бъде засята преди 4 октомври (в конкретното стопанство). И колкото по-ранна е датата (преди 4 октомври), толкова по-ниска сеитбена норма е необходима.
Как да сеем зимна пшеница в късни срокове?
Грешките, които се допускат при късна сеитба на зимни житни култури, водят до липса на пролетно братене, се подчертава в практиката.
Дълбочината на заравяне на семената при късна сеитба трябва да бъде между 2 и 2,5 см, максимум до 3 см. Прекомерната дълбочина може да доведе до забавяне на пролетното братене или до липсата му изобщо. Сеитбата трябва да се извършва само в добре подготвена, физически узряла почва, без буци.
Сеитбената норма при късна сеитба трябва да бъде увеличена с 10–15%, но с уговорката, че максималната норма за Централна, Източна и Северна България не трябва да надвишава 6 милиона семена/ха. За Южна България – значително по-малко. Това е така, защото колкото е по-голяма гъстотата на растенията, толкова по-слабо се извършва братене. Тоест, пшеницата трябва да влезе в зимата с гъстота между 4 и 6 млн стъбла/ха.
Има и препоръка сеитбената норма да бъде увеличена до 400–450 семена/m², а дълбочината на сеитба да бъде 3–4 см.
Стартов азот – да или не?
Няма нужда от внасяне на стартов азот, тъй като няма да се формира есенно братене. Като изключение – при бедни почви и чисти пясъци – може да се приложи азотен тор в намалена доза. Подхранване с азот в комбинация с фосфор, калий и сяра е най-добре да се извърши върху полузамръзнала почва след възобновяване на вегетацията, за да се стимулира братенето и образуването на продуктивни стъбла.
Обеззаразяване на семената
Обеззаразяването на семената преди сеитба трябва да се извършва с минимално препоръчаната от производителя доза препарат, за да се избегне фитотоксичност.
Намаляването на енергията за поникване и кълняемост са критични проблеми за бъдещото братене. Затова е важно да се използват обеззаразители с минимален ретардантен ефект. При късна сеитба в никакъв случай не трябва да се превишава дозата и е задължително да се спазват минималните норми на приложение.
Въпреки това, не всички агрономи ще се съгласят с това – тук трябва да се вземе предвид историята на заболяванията в полето, включително наличието на главни (ръжди) в предишни години.
Препарати за защита при късна сеитба
Ръководителят на отдел „Агротехнологии“ в агрофирма препоръчва за посеви със закъснял срок на сеитба използването на комбиниран фунгициден продукт, съдържащ:
- Протиоконазол – 50 г/л
- Дифеноконазол – 50 г/л
- Пираклостробин – 25 г/л
Протиконазолът е системно активно вещество, което има предпазно, лечебно и изкореняващо действие, като контролира болести, причинени от патогени от класовете Ascomycetes, Basidiomycetes и Deuteromycetes. Той блокира синтеза на ергостерол, което води до морфологични и функционални нарушения в клетъчната стена на патогена.
Дифеноконазолът също има системно действие, като възпрепятства диметилирането в процеса на синтез на ергостерол – основен компонент в изграждането на клетъчните стени при гъбните патогени. В резултат се спира растежът на мицела и настъпва загиване на патогена.
Пираклостробинът е локално-системен фунгицид с трансламинарно действие, който блокира дишането на патогена и способността му да произвежда енергия, водещо до нарушения във важни биохимични процеси. Така се прекратява поникването на спорите и развитието на растежните тръбички.
Какво казват синоптиците?
Според анализ на дългосрочни данни от последните 20 години, средната дата на прекратяване на вегетацията на зимните култури е около средата на ноември, а най-късната – в края на декември.
В резултат на значителното затопляне през зимните месеци, в южните райони вегетацията често продължава почти през цялата зима, или периодът на реално зимуване е ограничен само до няколко седмици.
С оглед на метеорологичната прогноза за края на октомври и началото на ноември, вероятността за ранно прекратяване на вегетацията през тази година е много ниска.
По думите на специалисти по агрометеорология, втората десетдневка на октомври е била благоприятна за вкореняване и начален растеж на зимните култури. В началото на периода средноденонощните температури са били с 5–8°C над нормата, като в много райони са отчетени нови температурни рекорди, съответстващи на типични стойности за втората половина на август.
След това температурите са се доближили до климатичната норма или са били леко под нея.
Срокът на сеитба безспорно има значение и влияе пряко върху добива. Но когато няма възможност за избор и метеорологичните условия го позволяват, късните срокове на сеитба са допустими.
Ключовото е да се съобрази датата на сеитба с фазата, в която пшеницата ще влезе в зимен покой – така че напролет да има възможност да брати и да формира добив.
