Разпределението по ОСП: цифрите са видими, но смисълът още не е ясен

септември 23, 2025

Анализ върху предложението на Европейската комисия за бюджета по ОСП (2028–2034)

Публикуването на проектните числа по ОСП за периода 2028–2034 даде възможност за бързи сравнения между държавите – кой печели, кой губи, кой запазва позицията си. Цифрите са видими, но тълкуванията – различни. На 17 септември 2025 г. Европейската комисия публикува проектно разпределение на бюджетни тавани по държави – включително конкретни и гарантирани суми за директните плащания (стълб I), които се финансират от бюджета на ЕС и не зависят от национални планове.

Останалата част от средствата по ОСП – включително Програмите за развитие на селските райони (стълб II), интервенции по сектори, еко-схеми и други механизми – ще зависят от бъдещите стратегически планове на държавите членки. Реалното финансиране по тези направления ще се определи след национален избор на мерки, ниво на съфинансиране и одобрение от Европейската комисия.

Затова макар че част от публикуваните суми са фиксирани, окончателната картина на разпределението ще стане ясна едва след 2027 г., когато стратегическите планове бъдат завършени и одобрени. Публикуваните суми представляват минимални заделени средства, които всяка държава трябва да насочи към интервенции в рамките на ОСП (най-вече директни плащания), от общата си национална квота по новия Национален и регионален партньорски фонд (NRPF).

Тези суми не показват реално колко средства ще получи всяка страна, тъй като окончателното разпределение ще зависи от това как държавите ще структурират стратегическите си планове, какъв приоритет ще дадат на земеделието в рамките на NRPF и какво национално съфинансиране ще предвидят. Едва когато тези планове бъдат одобрени – вероятно през 2027 г. – ще е възможно да се говори за реален бюджет по ОСП за всяка страна. До тогава публикуваните числа служат само като техническа основа, но не и като индикатор за реалното подпомагане.. Това не са окончателните бюджети по ОСП, а технически индикатори в рамките на новата структура на финансиране. До приемането на стратегическите планове и финализирането на съфинансирането, реалният размер на средствата за земеделие остава неясен.

На 17 септември 2025 г. Европейската комисия публикува проект на националните разпределения по Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г. Ден по-късно аналитичният център Farm Europe представи свой първи анализ на предложението, озаглавен „Разпределенията по ОСП: малко (относителни) печеливши, много губещи“.

Логиката на „многоскоростното“ намаление

Предвид заявеното желание на Европейската комисия да съсредоточи ОСП върху „тези, които се нуждаят най-много от нея“, възникват въпроси относно уместността и условията на разпределителния ключ. Farm Europe поставя именно този въпрос в основата на анализа си, отбелязвайки, че липсва яснота по какъв критерий се дефинира нуждата и защо някои държави с по-високо аграрно благосъстояние печелят в тази нова рамка.

Според Farm Europe, Европейската комисия въвежда подход, при който намалението на средствата се случва с различна скорост и дълбочина за отделните държави. Това поставя част от страните-членки в по-благоприятна позиция спрямо други, въпреки общото ограничение на бюджета.

Въпреки заявеното намерение средствата да се насочат към „онези, които имат най-голяма нужда“, анализаторите поставят под въпрос критериите за разпределение и отбелязват силна асиметрия между държавите.

Кой печели – и защо?

Farm Europe посочва Нидерландия като държавата с най-голямо относително увеличение на дела си. Без да се подценява значението на селскостопанския сектор в страната и високата му производителност на хектар, в анализа се подчертава, че през последните години фермерите в Нидерландия са се възползвали от щедро национално допълване под формата на държавни помощи, които представляват най-малко 100% от директните им плащания по ОСП за последните четири години.

Испания и Португалия също се очертават като относителни печеливши – те биха се възползвали от предложената формула за разпределение в по-голяма степен спрямо други държави членки, макар и не в същия мащаб като Нидерландия.

Кои държави запазват дела си, но губят реално?

Франция, Италия, България, Естония, Латвия, Полша, Румъния и Словакия се очертават като държави, които „запазват“ дела си. Това означава, че процентното им разпределение от бюджета не се променя, но в условията на по-малка обща финансова рамка – реалната подкрепа за техните фермери ще намалее.

В анализа се подчертава, че за страните от тази група загубите не са номинални, но ще се усетят в реалното прилагане на политиката – особено на фона на растящи изисквания и административна тежест.

Най-големите губещи по дял

Farm Europe категорично посочва Ирландия, Германия, Австрия, Словения, Гърция, Дания и Люксембург като държави, които ще понесат най-голямо относително намаление на дела си от ОСП бюджета.

Гърция е сред държавите с най-голямо относително намаление – според визуализираната карта на Farm Europe спадът е –4,44% спрямо досегашния дял. Анализът не посочва причините за тази промяна. Не е ясно дали това се дължи на промяна в референтната база, на отпадане на допълнителни програми или на техническа корекция. Това подчертава липсата на публична методология и създава необходимост от допълнителна яснота от страна на Европейската комисия относно критериите за новото разпределение. Не се уточнява дали това се дължи на промяна в изходните данни, на намален исторически базов процент или на корекция в рамките на изключенията като POSEI. Това подчертава необходимостта от допълнителен официален документ или разяснение от страна на Европейската комисия относно методологията за новото разпределение. като държави, които ще понесат най-голямо относително намаление на дела си от ОСП бюджета. Това ще има отражение не само върху националните аграрни бюджети, но и върху преговорните позиции на тези държави в рамките на предстоящите дебати за финализиране на пакета.

Оспорване на методологията: критика от проф. Алън Матюс

Коментарът на проф. Алън Матюс, почетен професор по аграрна политика в Trinity College Dublin, поставя под съмнение целия аналитичен подход на Farm Europe. Според него организацията сравнява несъпоставими величини.

Той обяснява, че така наречените „защитени (ring-fenced) суми“, публикувани от Комисията, не са реалните национални разпределения от бюджета на ЕС, а минималните задължителни проценти, които всяка страна трябва да отдели за ОСП от своята квота по новия Национален и регионален партньорски фонд (NRPF).

Реалните средства по линия на ОСП ще зависят от това какво ще решат самите държави да включат в стратегическите си планове за 2028–2034 г. Следователно, дори видимите днес проценти по държави не дават реална представа за бъдещото разпределение на подкрепата.

Матюс подчертава, че докато не бъдат приети новите национални планове и не се уточни съфинансирането от националните бюджети, не е възможно да се каже кой ще получи повече или по-малко средства в реално изражение. Поради това той съветва фермери и анализатори да не използват публикуваните минимални суми като индикатор за реалното подпомагане през следващия програмен период.

По обем на финансиране: познатите лидери

Франция остава най-големият бенефициент по линия на ОСП, следвана от Испания, Германия, Италия, Полша и Румъния. Но фокусът вече не е само върху абсолютните стойности, а върху разпределението и съотношенията между държавите.

Какво означава това за България?

Макар формално да запазва дела си, България ще разполага с по-малко ресурси в сравнение с предходния период. Това повдига въпроси за адекватността на финансирането при повишени изисквания, както и за необходимостта от по-ясна национална стратегия за използване на ограничените средства.

Новото предложение по ОСП не е просто корекция в бюджетните числа. То представлява преосмисляне на принципа на солидарност и на политическия баланс между селскостопанските системи в ЕС, казват от Farm Europe.