Ценовата динамика при основните зърнени култури в момента работи в полза на купувача, а не на продавача. Запасите в световен мащаб растат, конкуренцията между основните износители се изостря, а разходите за транспорт и валутните курсове допълнително ограничават възможностите за агресивен експорт.
Анализ на руската компания „ПроЗерно“, представен на конференцията „Мельница – 2025“, очертава по-широка картина, която засяга и българския пазар, особено предвид синхронното движение на международните котировки.
Световните запаси растат – натиск върху цените
Очакваното още през май свиване на глобалните запаси от пшеница извън Китай не се реализира. Данните от август и септември показват, че запасите са се увеличили, което автоматично охлажда пазара. Най-големият конкурент на руската пшеница вече не е Румъния (с по-слаб реколтен резултат), а Франция и САЩ, които предлагат сравнимо качество и агресивна търговска политика.
„Фрахтовите цени са индикатор за реалната търговска динамика“, посочи Владимир Петриченко, директор на „ПроЗерно“. Транспортът от Новоросийск до Египет струва 13–14 долара/тон, докато при американците тарифата е 32 долара. Разликата дава временно предимство на черноморските износители – но при стабилно ниски цени.
Валутен курс и високи лихви = по-слаб стимул за експорт
Курсът на рублата остава относително силен, а лихвите – високи. Това прави износа по-малко изгоден за руските фермери и търговци. Подобна ситуация вече се наблюдава и в България – при стабилен курс лев/евро, растящи производствени разходи и конкуренция от украинско зърно.
На вътрешния пазар в Русия цените на пшеница от 3-ти и 4-ти клас остават под нивата от миналата година, въпреки увеличените разходи за производство. Очакванията на анализаторите са за запазване на текущите нива, без основания за рязко покачване.
Грах и ориз – разнопосочни сигнали
Прогнозите за експорта на грах са слаби – пазарната цена в портовете вече е под $300/тон, а без дъмпинг износът е практически невъзможен. В сезон 2023/24 Русия е изнесла 3,1 млн. тона, но това се дължи на срив в реколтата в Канада. Подобна ситуация няма да се повтори. (Забележка: в България пазарът на грах за експорт не е основен, затова данните са индикативни за общата пазарна среда.)
Оризът ще остане стабилен поради ограниченията върху експорта на суровина и крайна продукция. За просото (сорго) се очаква допълнително поевтиняване заради големи наличности в основните производствени региони на Русия.
Ечемикът – единственият с потенциал за ръст
На фона на стагниращите пазари за пшеница и царевица, ценовата динамика при ечемика е по-позитивна. Световният пазар не е така пренаситен, а цените вече достигат $228/тон, сравними с тези на пшеницата. Според „ПроЗерно“, ечемикът има основания за допълнително покачване, докато пшеницата – не.
Закупните цени на пшеница и ечемик в дълбоководните руски пристанища се движат около 16 000 рубли/тон без ДДС, което е около 165 евро/тон при текущия курс. Цените в България през септември също остават под очакванията на производителите, особено за хлебна пшеница и царевица.
Какво означава това за България
За българските фермери посланието е ясно: не разчитайте на пазарно възстановяване през тази есен. Цените остават под натиск, конкуренцията е силна, а дори при добри добиви, няма икономическа основа за еуфория. Единствено при ечемика се наблюдава по-оптимистична перспектива.
Годината е на търговеца, не на производителя. Затова всяка продажба трябва да бъде добре премерена – в контекст, не в емоция.
