Земеделското министерство подготвя обосновка, фермерите настояват и за авансово плащане по ОПДУ
България ще подаде искане към Европейската комисия за активиране на Кризисния резерв, за да подпомогне фермерите, пострадали от сушата през 2025 г. Това беше обявено от министъра на земеделието д-р Георги Тахов във Велико Търново по време на националния био фестивал.
Темата е особено важна за производителите на пролетни култури – царевица и слънчоглед, при които пропадналите площи са най-сериозни. Те се делят основно на две категории: 100% пропаднали площи, за които е допустима държавна помощ, и площи с 80%–90% загуби, които обаче към момента не подлежат на национална компенсация, според действащия регламент.
Именно за тези стопани, които остават извън обхвата на държавната помощ, МЗХ подготвя искане до ЕК за активиране на Кризисния резерв. По информация на НАЗ, обосновката вече е почти завършена, като се очаква документите да бъдат изпратени до Брюксел в началото на октомври.
Към момента няма окончателна справка за размера на 100% пропадналите площи, тъй като все още се издават протоколи и се уточняват обемите. Въпреки това, ЕК вече е обявила България за най-засегнатата от суша страна в ЕС през 2025 г., което според представители на сектора увеличава шансовете за отпускане на целеви средства.
Фермерите поставят и допълнителни въпроси, свързани с необслужени кредити и нуждата от банково предоговаряне. Според Националната асоциация на зърнопроизводителите, всеки втори земеделски производител в момента е в невъзможност да обслужва задълженията си. Това неофициално число не е потвърдено от институциите, но ако е вярно, то кризата има системен характер и земеделието е пред разпад. Което на свой ред поставя въпроса банковата система ще може ли да поеме такъв риск и да продължи да финансира сектора занапред. Както и въобще в такава ситуация съществува ли необходимост от отварянето на каквито и да било инвестиционни програми и как ще бъдат финансиране те.
Ключова тема е и възможността за авансово изплащане на средствата по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ). Европейските регламенти го позволяват, а според НАЗ, така може да се осигури ликвидност в сектора още преди зимния сезон. От МЗХ са поели ангажимент да обсъдят темата с ДФ „Земеделие“ и да обявят възможностите още през следващата седмица.
Остава обаче и въпросът: какъв реален ефект би имала помощта от Кризисния резерв? През 2024 г. производителите на царевица получиха от него два пъти по 4 лв./дка, което реално не компенсира загубите при сериозна суша. В същото време добивите тази година са със 58% по-ниски спрямо средните за последните 5 години, отново според данни, които не са официално потвърдени, което показва, че ситуацията в сектора е по-тежка, отколкото изглежда в стандартната статистика.
При тези числа въпросът не е дали ситуацията е тежка, а дали предприетите действия ще бъдат достатъчни – и навременни.
