Фермери с над 100 000 овце предупреждават: една мярка без срок и без анализ може да струва повече от всяка болест
Когато икономиката изчезне от уравнението
В спора за ваксинирането срещу шарка по овцете напоследък се чува едно и също: че фермерите са разделени, че се инатят, че не разбират. По-сериозно звучи, че това е здравен въпрос, не икономически. Но точно тук идва липсващото изречение в публичния дебат: земеделието е икономика. И ако това се изпусне от уравнението, всичко останало става неизказана подмяна.
Отворено писмо, подписано от Българския фермерски кооператив – сдружение на стопанства с над 100 000 овце и над 25% от националното преработено мляко през есенно-зимния сезон – поставя темата в пълен контекст. Автор е Александър Алексиев, собственик на „Брягово Милк“ и управител на кооператива. Писмото съдържа конкретни правни основания, икономически последствия и рискове за експортната структура на сектора, които досега липсват в публичните изказвания.
Ваксинацията не е ветеринарен въпрос – тя е стопанско решение
„В България няма нито една голяма ферма, която да подкрепя масовата ваксинация срещу шарка. Нито една“, пише Алексиев. Не защото производителите са против профилактиката, а защото знаят какво следва. По действащия Делегиран регламент (ЕС) 2023/361, ваксинацията – независимо дали е „спешна“ или „превантивна“ – автоматично води до ограничения върху:
- реализацията на мляко и месо;
- движението на живи животни;
- достъпа до вътрешни и външни пазари.
Без срок. Без компенсаторен механизъм. Без изход.
Секторът вече има опит. Ваксинирането срещу Син език започна като временна мярка. Седем години по-късно тя все още е в сила. И тук не става дума за мнения, а за структура на пазара: реалните стопанства работят с договори, логистика, доставки и продукция. Те не могат да си позволят „безсрочни карантини“, защото това означава директен фалит.
И обратното – стопанства, които не продават и не участват в реалния пазар, нямат какво да загубят от ограничителна мярка. Затова и настояват за нея. Не защото е по-добра, а защото е безвредна за тях.
Икономиката не е „подтекст“. Тя е смисълът на производството
„С една инжекция затваряме пазарите, блокираме паричния поток, сриваме фермите. А когато няма икономическа възвращаемост, няма и стопанска дейност. Това не е мнение – това е дефиниция.“
Фермерите в писмото припомнят и нещо очевидно, но премълчавано: няма как секторът да съществува, ако не може да реализира продукцията си. Днес себестойността на овче мляко в интензивна ферма варира между 1.60 и 1.80 лв./л, при което всяко забавяне в оборота води до натрупване на загуби. А блокирането на пазара прави невъзможна дори минимална възвращаемост на вложенията.
Проблемът, за който не се говори: липсващата биосигурност
Писмото поставя и един системен въпрос: защо се лекува симптом, а не се решава причината?
„Представете си болница без врати, без санитарен контрол и без медицински протоколи. Това е голяма част от животновъдните обекти в България.“
Огнищата на заболявания масово тръгват от стопанства без ограда, без дезинфекция, без проследимост. Без ветеринарен протокол. Без регламент. И въпреки това те:
- получават регистрация по чл. 137;
- получават субсидии;
- определят дневния ред в сектора.
А фермите, които отговарят на стандартите, плащат осигуровки, инвестират и работят на светло – мълчат, защото всяко участие в дебата ги превръща в „политически“. Или напускат сектора.
Финансиране без правила = срив на правилата
Писмото завършва с директен въпрос: докога ще се наказват добрите, за да се прикриват лошите?
„Не искаме компенсации. Не искаме политически конфликти. Искаме единствено икономиката да остане в уравнението. Ако държавата иска да национализира производството, нека го направи. Но нека не се сърди, когато млякото в супермаркета вече няма да е българско.“
Фермерите призовават за политика, базирана на анализ, прозрачност и разбиране на производствения процес, а не на административен рефлекс и медийни внушения. Защото, както завършва писмото:
„Ако държавата не се пробуди, няма да умре само животновъдството. Ще умре и вярата, че в тази страна можеш да правиш бизнес почтено.“
Въпросът, който остава
Кой е прав и кой е крив, и какви трябва да са последващите действия, в крайна сметка трябва да реши държавата. Не e сериозно, за да не кажем безотговорно е такова отговорно решение да бъде оставено на хората. Те често са пристрастни и нямат необходимите познания. Такъв подход само засилва разделението в сектора. Но нека не забравяме – земеделието е преди всичко икономически сектор, а не средство за получаване на субсидии.
