Реакцията на земеделските организации
Предложението на Европейската комисия за следващата Обща селскостопанска политика (ОСП) и многогодишната финансова рамка за периода 2028–2034 г. предизвика остра реакция от страна на КОПА и КОДЖЕКА – обединения, представляващи значителна част от земеделските производители и кооперации в ЕС. В съвместна позиция двете организации заявиха, че не могат да подкрепят предложената реформа, като изложиха аргументи, които според тях подкопават основите на земеделската политика и нарушават договорния баланс в Европейския съюз.
Какви са притесненията им
В основата на тяхното несъгласие стои сериозното опасение, че предложенията поставят под съмнение бъдещето на селското стопанство в ЕС, както и възможността за гарантиране на продоволствена сигурност, равнопоставени условия за фермерите и териториална кохезия между държавите членки. Според КОПА и КОДЖЕКА, Комисията е пренебрегнала структурните специфики на селското стопанство и е подходила към темата без достатъчна консултация със заинтересованите страни.
Десетте червени линии
В позицията си организациите формулират десет основни аргумента, които според тях превръщат предложенията в неприемливи. Сред тях е заложено опасението, че сливането на Европейския земеделски фонд за гарантиране и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в единен механизъм би премахнало баланса между подпомагането на доходите и насърчаването на инвестиции и развитие.
Съкращение от 20% в бюджета на ОСП ще доведе до това, че делът на селското стопанство в общия бюджет на ЕС ще падне под 15%, при условие че очакванията към сектора растат непрекъснато.
Разрушаването на общия характер на ОСП се изразява в промени, които според КОПА и КОДЖЕКА ще отслабят координацията между държавите членки и ще нарушат равнопоставеността между земеделските производители в различните региони.
Ликвидирането на двустълбовата структура на политиката, чрез сливане на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, според тях ще подкопае предвидимостта и възможността за целенасочено развитие на селските райони.
Увеличаването на административната тежест чрез преминаването към „национални стратегически планове“ се възприема като стъпка назад спрямо обещаното опростяване.
Диференцирани равнища на национално съфинансиране и по-широка възможност за допълнителни национални вноски за мерки, които досега са били 100% финансирани от ЕС, според тях ще доведат до изкривяване на конкуренцията и ще поставят в неравностойно положение фермерите от различни държави.
Приложението на тавани и дегресивност при плащанията, без оглед на спецификите на стопанствата, се оценява като риск за производители, които реално осигуряват храна на европейския пазар.
Ограничаването на възможностите за работа на производствените и кооперативните организации в оперативните програми ще засили конкуренцията за ресурси между секторите и ще отслаби ролята на сдружаването.
Липсата на реален консултативен процес при изработването на предложенията – без оценка на въздействието и без представяне на алтернативни варианти – се възприема като институционално отстъпление от принципите на прозрачност и участие.
Подкопаване на стратегическата автономия на ЕС, чрез недостатъчно приоритизиране на земеделския сектор в контекста на нарастващи геополитически зависимости, според тях създава дългосрочни рискове за сигурността на целия съюз.
Какво настояват да се промени
Организациите не се противопоставят на необходимостта от промени, но настояват те да бъдат основани на принципи, които защитават устойчивостта на селското стопанство, предвидимостта на финансирането, регионалното развитие и равните условия за достъп до подпомагане. В призива си към европейските институции те подчертават нуждата от запазване на двустълбовата структура на ОСП, бюджет, защитен от инфлация, и възстановяване на баланса между общоевропейски цели и национални специфики.
Това не е позиция на всички фермери в ЕС, но е ясен сигнал от страна на двете най-големи организации в сектора, че предложенията на Комисията в сегашния им вид създават повече рискове, отколкото решения.
