Цифрите, които не можеш да заобиколиш
Данните на НСИ от окончателната публикация „Икономически сметки за селското стопанство – 2024 година“ не показват просто спад. Те показват, че производствената основа се свива – едновременно като стойност, вложени средства и продуктивен капацитет. Това вече не е цикъл. Това е структура в разпад.
Цикличен спад или структурен срив?
Данните на НСИ не показват просто спад в стойността на продукцията заради пазарни условия (ценови спад). Те показват едновременно намаление на цените и на обемите, което е двойно влошаване – сигнал, че проблемите не са временни. Обемите намаляват с 3.5% – това означава, че дори при пълно възстановяване на цените, стойността няма да се върне, ако капацитетът за производство е свит. Инвестициите в основни производствени фактори (насаждения, животни) са минимални – само 4% от общите инвестиции. Това също е реален спад в потенциала, не просто отлагане.
Животновъдството – първият индикатор за задълбочаване на кризата
Докато растениевъдството реагира по-бързо на пазарните условия и климат (чрез площи), животновъдството показва по-дълбока криза. Млечният и месният добив пада и като обем, и като стойност. Разходите за ветеринарни грижи са орязани с 24.5%, което ще доведе до повишен риск от болести, по-ниска продуктивност и отлив на малки производители. Както вече се случва.
Доходите изглеждат стабилни – но не са
Предприемаческият доход е формално стабилен, но реално е задържан чрез свиване на разходи, включително стратегически, отлагане на инвестиции и работа при по-ниска добавена стойност. Това не е устойчив модел. Това е преход към оцеляване, а не към растеж.
Дългосрочен анализ (2025–2030)
Ако настоящата тенденция не се прекъсне, производственият капацитет ще ерозира – особено в животновъдството. Зависимостта от внос ще се увеличи – при мляко, месо и дори зеленчуци. България ще запази конкурентоспособност само в нискостойностни зърнени култури, без възможност да изнася продукти с висока добавена стойност. Икономическото обезлюдяване на селските райони ще се засили, ако аграрният доход не расте спрямо разходите.
Инвестициите в техника без паралелно поддържане на биологичната база водят до капиталова асиметрия – машини без продукция. При липса на нови трайни насаждения и стадно обновление, машинният парк ще остане под използван капацитет.
Какво може и трябва да се направи – стратегически насоки
В краткосрочен план (2025–2026) са необходими целево подпомагане за нови насаждения, генетично обновление и заместващи стада, както и ДДС облекчения или амортизационни улеснения за инвестиции в продукцията, не само в техниката. Необходими са механизми за субсидиране на ветеринарни разходи и ваксинации в стопанства до 150 ЖЕ, както и подкрепа за фураж и преработка чрез национални резерви или кооперирани договори. При отчетен спад от 17.6% в разходите за торове, трябва да се предвиди временен компенсаторен механизъм за минерални и органични торове за култури с експортен потенциал.
Средносрочно (2025–2030) трябва да се преосмислят инвестиционните програми. Поне 20% от инвестициите в ОСП следва да бъдат насочени към възстановяване на биологичния капацитет – насаждения, генетичен ресурс, поливни системи в животновъдството. Необходимо е да се стимулират дългосрочни договори между производители и преработватели чрез гаранции, кооперативен достъп и междусекторни споразумения. Също така, фискалната политика трябва да насърчава устойчивостта – чрез преференции за стопанства с доказуем ръст на продукцията с добавена стойност и намалени осигуровки при целогодишна заетост.
Прогнозата, ако нищо не се промени
До 2030 г. България ще запази производство само в секторите, които изискват малко ръчен труд, ниски вложения и са лесно механизируеми. Всичко друго – плодове, зеленчуци, мляко, месо – ще се изтегли към внос. Земеделието ще съществува, но ще произвежда повече за статистиката, отколкото за пазара. Този модел няма бъдеще. И колкото по-късно бъде сменен, толкова по-скъп ще е преходът.
Това не е въпрос на политическа воля, а на икономическа неизбежност.
Ася Василева
