Земеделието работи повече, но получава по-малко

Данните на НСИ от окончателната публикация „Икономически сметки за селското стопанство – 2024 година“ показват безмилостно: производството на селскостопанска продукция не просто се оскъпява или поевтинява – структурата му се свива, дори когато обемите растат.

Производството намалява не само заради цените – обемите също се свиват

През 2024 г. стойността на крайната продукция в селското стопанство намалява с 8% до 9.7 млрд. лв. Това не е само ценови ефект. Обемите също са надолу с 3.5%. Цените падат с 4.7%, но зад тях има и реално по-малко производство. Това е първият важен контекст: не става дума за циклична корекция, а за трайна тенденция на свиване.

Растениевъдството: най-засегнатият дял от сектора

Растениевъдството дава 66.4% от общата продукция, но понася по-голям удар – спад от 9.5% в стойност. Спадът е резултат от 6.1% по-ниски цени и 3.6% по-ниски обеми. Зърнените и техническите култури продължават да доминират (80% от стойността), но са силно изложени на ценови колебания и климатични рискове. Това прави сектора още по-уязвим без реална диверсификация.

Животновъдството: по-малък спад, но по-лоша структура

Стойността на животновъдната продукция намалява с 4.8%, но зад този общ процент се крият важни различия:

  • Производството на животни расте с 1.2% като обем, но цените падат с 3.5%.
  • Производството на животински продукти (мляко, месо) спада по обем (–5.1%) и по цена (–2.7%). Това води до спад от 7.7% в стойността.

Животновъдството не просто продава по-евтино. То произвежда по-малко, особено при млечните и месните продукти. Това е сериозен сигнал за проблем, който няма да се реши сам.

Разходите намаляват – но не защото е станало по-ефективно

Междинното потребление спада с 10%. Само 2.9% от това е от по-ниски цени. Останалото е реално орязване на обеми (–7.3%). Най-сериозни са съкращенията при торовете (–17.6%) и ветеринарните продукти (–24.5%). Това поставя под въпрос устойчивостта на следващите производствени цикли.

Инвестициите падат рязко – и са насочени далеч от основата на производството

Брутното образуване на основен капитал е 1.13 млрд. лв., спад от 16.1%. От тях:

  • 96% са в неселскостопански активи (машини, сгради, транспорт).
  • Само 4% отиват за трайни насаждения и животни.

Най-голямата част – над 70% – е вложена в техника. Това може да е рационално при липса на работна ръка, но не е устойчиво при изчерпване на биологичния ресурс. Практически не се инвестира в основата на производството.

Брутната добавена стойност пада, въпреки увеличените обеми

Брутната добавена стойност намалява с 5%, въпреки че обемите растат с 2.3%. Ценовият натиск изяжда ефекта от по-голямото производство. Работим повече, получаваме по-малко.

Доходите изглеждат стабилни – но задържани чрез орязване

Предприемаческият доход е почти непроменен (977 млн. лв., +0.2%). Но това се постига не чрез растеж, а чрез свиване на разходи – включително разходи, които са критични за дългосрочната продуктивност.

Какво показват тези данни

  1. 2024 не е година на спад в цените, а на реално свиване на стопанската активност.
  2. Растениевъдството е засегнато от пазар и климат едновременно.
  3. Животновъдството губи обем и стойност при основните продукти – мляко и месо.
  4. Разходите за почва и здраве на животните падат – което ще се отрази през 2025.
  5. Инвестициите са пренасочени към техника, а не към жива продукция.
  6. Доходите се задържат изкуствено – за сметка на бъдещата устойчивост.

Това не е временен спад, а цялостна промяна на структурата на земеделието. Ако не бъде коригирана навреме – следващите цикли няма да донесат възстановяване, а още по-дълбоко свиване.