Контекст: какво е предложението на Европейската комисия
На 21 октомври 2025 г. комисарят по земеделие Кристоф Хансен представи новата „Стратегия на ЕС за обновяване на поколенията в земеделието“. Основната цел на този документ е да се удвои делът на младите фермери (под 40 години) в Европейския съюз от сегашните 11,9% до близо 25% до 2040 г. За постигането на тази цел Европейската комисия предлага всяка държава членка да заделя 6% от своя бюджет по Общата селскостопанска политика (ОСП) за млади фермери – двойно повече от сегашното изискване от 3%. Освен това се предвиждат гарантирани заеми до 300 000 евро, както и препоръки към страните членки да използват данъчна и поземлена политика за улесняване на достъпа до земя.
Това звучи амбициозно. Но без законодателна принуда, конкретна финансова рамка и регулаторна архитектура, предложението ще остане просто политически сигнал. Причините са в самата структура на европейското земеделие и в реалната цена на влизане в сектора.
Цената да бъдеш фермер в Европа
Когато се говори за млади фермери, първото, което трябва да се разбере, е, че не става дума за хора, които чакат субсидии. Става дума за предприемачи, които трябва да направят начална инвестиция от стотици хиляди евро, за да започнат производство в конкурентна среда. Само стойността на земята е пречка, която прави достъпът почти невъзможен без външна помощ или наследство. Средната цена на един хектар земеделска земя в ЕС е около 12 000 евро. В страни като Нидерландия достига 90 000 евро/ха. За 50 ха (абсолютен минимум за рентабилност в повечето специализирани сектори), това означава необходим капитал между 600 000 и 4,5 млн. евро – само за земя. В допълнение идват механизация, постройки, животни, оборудване, работна ръка и оборотни средства.
Заем от 300 000 евро – колкото и добре да звучи политически – покрива едва началото. Но дори за този заем повечето банки изискват гаранции. А млад човек без активи няма как да ги осигури. Така възниква порочен кръг: младите не могат да вземат заем без гаранции, а не могат да получат гаранции без вече натрупан капитал. Проблемът не е мотивацията. Проблемът е входната бариера.
Политика без задължителност не е политика
Новата стратегия на Европейската комисия не е законодателен акт. Това не е регламент или директива, които биха наложили правно обвързващи изисквания. Това е стратегия – документ с препоръчителен характер, който цели да насочи вниманието, но не създава задължения. Целта от 6% за млади фермери не е включена в регламентите, уреждащи Стратегическите планове по ОСП. Това означава, че нито една държава членка не е длъжна да я прилага. Има вероятност някои страни дори да останат под настоящия минимум от 3%, тъй като в новата финансова рамка този процент не е фиксиран с наказателен механизъм при неспазване.
Проблемът не е само в липсата на правна обвързаност. Стратегията не е подкрепена от допълнителен общоевропейски инструмент – например отделен фонд за нови участници в земеделието, който да компенсира разликите между държавите. Не се предвиждат целеви суми от бюджета на ЕС, извън съществуващата ОСП. Не се засягат регулации, свързани с банковото кредитиране, поземлената политика или данъчното стимулиране на прехвърляне на стопанства. С други думи, Комисията дава политически сигнал, но изнася отговорността за изпълнението му изцяло върху държавите членки – без да осигури достатъчно ресурси или законодателен натиск.
Реакцията на Copa–Cogeca и какво остава неизказано
Конфедерацията на европейските земеделски кооперации и браншови организации Copa–Cogeca реагира очаквано: приветстват визията, критикуват липсата на икономически инструменти. Те настояват за отделна, стабилна селскостопанска политика с гарантиран бюджет, защитен от инфлация. Това е политическа рамка, която цели да напомни, че без реални ресурси политиката за обновяване на поколенията е обречена.
Но дори становището на Copa–Cogeca не засяга ключовите икономически зависимости, които блокират влизането на млади хора в сектора. Нито ЕК, нито Copa предлагат регулаторен механизъм за ограничаване на концентрацията на земя и активи в ръцете на малък брой субекти. Няма визия за справяне с нарастващата роля на агрохолдинги, инвестиционни фондове и нефермерски собственици, които изкупуват земя с оглед капиталово натрупване, а не производство. Така се формира паралелна бариера, която не се решава нито с платформи за обмен на добри практики, нито с индикативни проценти за бюджетно насочване.
Какво би било реално решение
Ако Европейската комисия иска да постигне реална трансформация в обновяването на поколенията в земеделието, тя трябва да направи поне три неща. Първо, да предложи регламент, който обвързва държавите с конкретни проценти и механизми за подкрепа на млади фермери – не просто препоръка. Второ, да създаде общоевропейски фонд със собствена линия във финансовата рамка, предназначена специално за първоначално финансиране на нови участници, включително с поемане на част от кредитния риск. И трето, да предложи поземлена рамка за ЕС, която да ограничава спекулативното трупане на земя и да насърчава активното фермерство.
Без тези три стъпки, Стратегията за обновяване на поколенията ще остане добра презентация с лоша реализация. Ще изглежда като грижа, но ще действа като отлагане. А фермерите не влизат в сектора с презентации. Те влизат – или не влизат – с числа.
Ася Василева
