Жътвата приключи. Остава по-трудната част – сметките. Данните в този текст са базирани на официален икономически анализ на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), изготвен в отговор на парламентарно питане и публично оповестен от министъра Георги Тахов в края на октомври. Целта е не просто да се обобщят добивите, а да се оцени икономическият ефект от кампания 2025 по култури и региони. Поставя се и основата за мотивираното искане до Европейската комисия за активиране на Кризисния резерв.
Производството на пшеница е достигнало 7 318 049 тона – с 8,3% повече от 2024 г. Средните добиви и реколтираните площи са се увеличили, но цените са по-ниски. Изкупната цена на хлебната пшеница в началото на октомври е 343 лв./тон – със 7,5% по-ниска на годишна база. Фуражната пшеница се търгува на 327 лв./тон – спад от 5,8%.
На национално ниво това води до допълнителни 95 млн. лв. приходи от пшеница, но на ниво стопанство ефектът зависи от рентите и разходите. При фиксирани ренти и непроменени цени на горива, обработки и препарати, по-ниската изкупна цена директно изяжда рентабилността. При среден добив от 540 кг/дка и себестойност от 300–320 лв./тон, маржът остава минимален. Печалбата е възможна само при оптимизирана технология, дългосрочни договори или добиви над средното.
При царевицата спадът е двоен: -20% в площите, -18% в добива. Резултатът е 485 хил. тона по-малко продукция, или спад от 39%. Изкупната цена е относително стабилна – 389 лв./тон (+4% спрямо 2024 г.), но при ниски добиви тя не компенсира. Общият спад на приходите от царевица е 89 млн. лв. спрямо предходната година.
Засушаването през юли и август влоши допълнително картината. Според анализа на МЗХ, част от производителите са под рентабилния праг. В Добруджа например, при рента от 120 лв./дка и добив под 400 кг/дка – дори при цена 390 лв./тон – сметката излиза с минус. Именно тази част от анализа е използвана като аргумент в предложението към Европейската комисия за задействане на механизма за извънредна подкрепа.
Ожънати са над 97% от площите със слънчоглед. Производството е с 2% повече спрямо 2024 г., основно заради малко по-високите добиви. Но спрямо тригодишната база (2021–2023) добивите остават под средното ниво. Изкупната цена е с 6% по-висока, но това не гарантира рентабилност. Производители съобщават за добиви от 160–180 кг/дка, при които дори цена от 720 лв./тон не покрива себестойността. Разходите за семена, почвена подготовка и рента продължават да натискат маржа надолу. В Североизточна България картината остава напрегната.
Анализът на МЗХ подчертава, че при сегашните пазарни условия рентабилността не може да се оценява само по количество. Пшеницата носи допълнителен приход, но не компенсира загубите от царевицата. Ключовите фактори остават: структурата на разходите, договорите с търговци, рентните равнища и регионалната климатична чувствителност.
Изводът от анализа не е в обобщенията, а в начина на мислене: за да бъде печелившо производството, стопанинът трябва да изчислява маржа по култура, по добив, по цена и по регионални фиксирани разходи. В противен случай остава само обем, без реална стойност.
В чиста аритметика – допълнителните 95 млн. лв. приходи от пшеница неутрализират частично 89-те милиона загубени от царевица. Но това са нетни постъпления, не печалба. Когато се включат разходите по култури, регионалните различия и фиксираните ренти, изводът е друг: при царевицата загубата е структурна, при слънчогледа – гранична, а при пшеницата – условна. Кампанията не е нито катастрофа, нито спасение. Но рентабилността не е гарантирана по нито една от основните култури.
Секторът не е в срив, но вече е в режим на компенсиране на загуби. Печалбата от пшеницата отива за покриване на загубите от царевица и слънчоглед. Това не е баланс – това е вътрешно компенсиране, което изчерпва ресурса. А следващата кампания започва от нула, без буфер.
Какво се вижда на пръв поглед?
Пшеницата спасява обема. Царевицата влошава резултата. Слънчогледът не променя съществено нищо. Приходите от пшеница са нагоре. Приходите от царевица – рязко надолу. Слънчогледът дава леки положителни отклонения, но без да обръща тренда. Цените не се сриват, но разходите остават закостенели – ренти, препарати, торове, енергия. В анализа няма данни за средна себестойност по култури – което или значи, че не са изчислени, или че са по-лоши от очакваното.
Какво показва това под повърхността?
Пшеницата като илюзия за баланс.
Тя дава ръст в обем и паричен поток, но при нисък марж. Това създава привидна стабилност, която ще свие следващите инвестиции, защото стопанствата не разполагат с реална печалба, а само с оборот.
Царевицата носи структурна загуба.
39% спад на продукция означава декапитализация, особено в региони с високи ренти. При сегашната себестойност (и без субсидия) всеки декар царевица е загуба, освен ако не е на собствени площи и при добив над 600 кг/дка. Това важи само за част от страната.
Слънчогледът не е нито стабилизиращ, нито критичен.
Играе ролята на буфер в ротацията, но при добив 160–180 кг/дка и цена 700–720 лв./тон, рентабилността клони към нула, особено при закупени семена и наета земя.
На хартия сме с лека положителна нетна стойност, но на терен секторът губи възможност за възпроизводство – печалбата не остава при фермера. Или както се изрази производител от Добруджа пред zemedeleca.bg – работим, за да работим.
