На фона на продължаващия натиск върху изкупните цени на млякото, българските млекопроизводители са изправени пред същите предизвикателства като своите колеги в Западна Европа – разходите за производство не намаляват, докато пазарните цени падат. Въпреки че българският агросектор разполага с научни институти и браншови асоциации, в България липсват публични, периодични икономически проучвания и детайлни калкулации на производствените разходи, които да служат като обективна база за препоръки към фермерите. Поради тази причина се налага да ползваме чуждестранен опит: данните на ирландската Teagasc дават отлична илюстрация на това къде точно възникват разликите в разходите и какви са икономическите стратегии за максимизиране на маржовете в условия на криза.
Повечето млекопреработватели в Ирландия намалиха изкупните цени на млякото за трети пореден месец. Средната базова цена, която се предлага в момента, е около 44 евроцента за литър (ц/л).
Преработвателите посочват, че намалението е пряк резултат от слабите световни пазари на млечни продукти и значителното понижение на цените на маслото, за което се твърди, че е спаднало с 1600 евро на тон (€1600/т). Въпреки че цените все още са поносими за фермерите, това намаление създава притеснителна ситуация, ако тенденцията се запази, тъй като разходите за производство на мляко не намаляват. Този фактор, съчетан с продължаващите „ценови войни“ в супермаркетите, може да постави фермерите в особено уязвима позиция.
Разходи за производство на мляко
Към момента, според ирландските данни, производството на един литър мляко струва на фермерите приблизително 36–39 ц/л, като тази стойност може да варира значително в зависимост от конкретната фермерска система. Според Teagasc, през 2024 г. е имало разлика в разходите от близо 3,5 ц/л между фермите с най-добри и тези с най-лоши резултати. Тази разлика се дължи предимно на млечните сухи вещества, като фермите с най-лоши резултати не успяват да постигнат същите бонуси за нивата на мазнини и протеини.
Всички фермери са наблюдавали значително увеличение на производствените разходи през последните пет години. Доклад на Rabobank от януари 2025 г. предполага, че цената за производство на мляко в Ирландия е нараснала с 30–40% от 2019 г. насам. Това се равнява на увеличение на разходите от близо 500 евро на крава през последните години.
Един от най-големите разходи продължава да бъде цената на концентратите, която струва на фермерите между 8–10 ц/л, въпреки лекия спад в цената от 2024 г. Един тон 18% фуражни ядки за млечни крави все още струва между 350–400 евро.
Проучването на Teagasc за фермите през 2024 г. (National Farm Survey) подчертава, че средната сума, изразходвана за закупени концентрати във фермите, е била 61 886 евро, като средно една крава е хранена с 1358 кг фураж през 2024 г. Когато към уравнението за производствените разходи се добави трудът, той се оценява на около 10–12 ц/л, което повишава общата цена за производство на литър мляко до 48–50 ц/л.
Други средни разходи, отчетени в проучването, включват:
- Разходи за наемане на подизпълнители/машини: 19 951 евро
- Разходи за експлоатация на машини: 13 829 евро
- Разходи за животновъдство и ветеринарни услуги: 17 494 евро
- Разходи за автомобил/електричество/телефон: 12 026 евро
- Разходи за наем на земя: 11 876 евро
- Разходи за наемен труд: 10 679 евро
Цените на торовете отново са се повишили тази година. Въпреки спада, отчетен миналата година (който не ги доближава до пика от 2022 г.), те все още са приблизително 50% по-високи от цените през 2020 г.
Максимизиране на маржовете: Стратегии за всеки фермер
Ако цените продължат да падат, максимизирането на маржовете става от критично значение. Този процес изисква балансиране между увеличаване на млечните сухи вещества и намаляване на разходите чрез практики като редуциране на концентратите.
Основни стратегии за действие:
- Намаляване на зависимостта от фуражи: Оптимизирайте храненето и не подавайте повече от 500–600 кг концентрати на крава. Всеки 100 кг редукция на концентратите може да спести 0,7 ц/л, при условие че има на разположение качествена трева.
- Максимално използване на пашата: През пролетта трябва да се осигури максимален достъп до паша. Teagasc изчислява, че всеки допълнителен ден на паша през пролетта е с потенциална стойност от приблизително 4 евро на крава на ден.
- Ефективно управление на N: Подобрете ефективността на използването на азота чрез засаждане на детелина, използване на защитена карбамидна тор и прилагане на тор с ниско емисионно разпръскване (LESS).
- Управление на стадото: Отглеждайте само необходимия брой заместващи животни (плюс малък резерв), за да избегнете излишни разходи за хранене.
- Инвестиция в пасища: Поддържайте най-високо качество на тревата чрез спазване на адекватни дължини на ротацията и доизпасване. При необходимост, презасяването през пролетта е оправдан разход заради възвръщаемостта.
Инвестирането на време и усилия в управлението на стадото и пасищата остава най-сигурният път към финансова стабилност в условията на динамични пазарни цени.
