Защо протестът не стига до промяна
Сталин казва: „Кадрите решават всичко.“ И макар че цитатът идва от епоха, с която никой не иска да се асоциира, в този случай е прав. Защото нито един процес, особено административен и законотворчески, не се случва сам по себе си. Зад всяка реална промяна стои човек, който знае как да я структурира. Протестът може да предизвика реакция, но не може да произведе закон. Най-много меморандум, който никога няма да бъде изпълнен. Защото от думи до дела има една голяма пропаст – написване на обосновано становище и предложение и последваща процедура по съгласуване, обосноваване и приемане. Ако няма кой да изработи реалистично предложение, системата няма какво да приеме.
От искане към прилагане: какво липсва
Администрацията не работи с емоции, а с текстове. Не разглежда намерения, а документи. Всяко предложение трябва да бъде подготвено така, че да издържи на проверка – правна, финансова, административна. Това изисква хора, които познават процеса отвътре. Не просто да знаят какво искат, а как се стига до там. Ако едно предложение не може да бъде съгласувано с министерства, други заинтересовани страни, да се впише в бюджет и да премине правна дирекция, то остава под линия. Независимо колко пъти е било заявено публично.
И точно тук се вижда дефицитът. Много организации знаят какво искат, но не могат да го формулират по начин, който да премине през процедурата, да издържи юридическата война на преговорната маса и след това аргументираната си защита в административния процес. Това не е въпрос на интелигентност. Това е въпрос на административен език и правна конструкция – и липсата им води до застой, дори когато волята е налице.
Повтаряне без напредък
Националната асоциация на зърнопроизводителите цитира, че между 30% и 40% от стопанствата са изчезнали за няколко години. Проблемът е реален, и никой не го оспорва. Но решенията продължават да се търсят по същия начин: чрез натиск, чрез медиен шум, чрез поредно искане на оставка. Междувременно процесът по изработване на закони стои на празен ход. Защото липсва капацитет, който да го задвижи.
Хората си мислят, че ако дадат идея, някой ще я разгледа. Не е така. Държавата не е абстрактно понятие. Тя е сбор от администратори и чиновници, които работят с документи и процедури. Влизането на едно предложение в процес минава през структура за междуведомствено съгласуване, оценка на въздействието, бюджетен ефект, съгласие от други администрации и заинтересовани страни и юридическа формулировка. Никой няма да свърши това вместо организацията. И тук се къса почти всяко усилие.
Пример за това е темата с рентите и поземлените отношения – въпрос, който стои отворен от години. Няма реален напредък не защото не е поставян, а защото не е внесен в системата с работещи текстове. Докато се повтаря като искане, но не се подава като завършено предложение, съгласувано и прието от всички заинтересувани страни в процеса, администрацията няма механизъм и желание да го придвижи.
Организации без капацитет не значи без мнение
Браншовите организации имат хора, които разбират проблемите. Но рядко имат подготвен и мотивиран вътрешен екип, който може да ги преведе през цялата процедура: от първоначално формулиране до приета наредба. В една организация това означава: икономист, който може да изчисли ефект; юрист, който може да го облече в работеща правна форма; координатор, който следи къде се пише новата наредба и какво предстои; комуникатор, който изгражда подкрепа отвъд сектора. Един без друг те не работят – нито икономистът ще знае какво изисква правната дирекция, нито юристът ще може да предвиди фискален ефект. Без синхрон, добрата идея остава документ без значение. Не става дума за един добър юрист или за човек, който „пише добре“. Става дума за структуриран екип с административна култура, който разбира какво значи междуведомствено съгласуване, как се брои икономически ефект и как се води процедура без да излезе от контрол. Ако няма такъв капацитет, всяка идея остава зависима от това кой ще я подеме от другите участници в системата – а тогава контролът вече не е в ръцете на бранша.
И още нещо: без комуникация няма натиск
Да имаш добро предложение не означава, че ще бъде чуто. Затова освен експерти, всяка организация има нужда от хора, които могат да изградят аргумента публично. Да формулират нуждата така, че тя да бъде неоспорима – не само пред администрацията, но и пред останалите организации, които често имат противоположни интереси. Без това дори най-добрият текст може да остане без защита. А без защита – няма приложение. За съжаление, всички сме свидетели на реакцията на обществото към исканията на земеделците. Тъжно е, но тя е негативна към земеделците и това прави отстояването на техните интереси все по-трудно. А тепърва предстой борбата за финансирането от единните национални планове след 2027 г.
Какво означава реален капацитет в една браншова организация
Повечето браншови организации разполагат с формална структура – председател, управителен съвет, членска маса. Това създава легитимност. Но легитимността не е достатъчна, за да се влияе върху политики. За да има организация реално участие в създаването на регулации, бюджетни механизми и секторни реформи, тя трябва да разполага с професионален капацитет – устойчив, платен, експертно подготвен и оперативно ангажиран. Това означава поне следното:
Юридически експерт по секторно и административно право
Не просто юрист, а човек, който познава ЗНА, ЗСПЗЗ, Закона за бюджета, Закона за подпомагане на земеделските производители, ЗХ, наредбите по ПРСР и ОСП, както и процедурите по обществено обсъждане, съгласуване и приемане на нормативни актове. Той знае кога един текст е годен да влезе в процес, кога е технически неработещ и къде ще бъде отхвърлен. Той е този, който пише същинските предложения – не медийните искания, а текстовете, които могат да бъдат подадени към работна група или към правна дирекция.
Икономист/аграрен анализатор с капацитет да изчислява ефекти
Всеки нормативен акт изисква предварителна оценка на въздействието (impact assessment), икономическа обосновка и прогнозиране на ефекта за бюджета, сектора, администрацията и бенефициентите. Това не е формалност – това е основен критерий за приемане или отхвърляне на предложение. Такъв експерт трябва да може да изчисли разходи и ползи, фискален ефект, регионално разпределение, сценарии на прилагане. Без него администрацията няма основа да обоснове предложението пред Министерството на финансите или ЕК.
Оперативен координатор с административна култура
Това е човекът, който следи сроковете за обсъждане и приемане на политики; знае кога и къде се пише нова наредба или стратегия; познава структурата на министерствата и кой какви решения взема; поддържа редовна и неформална комуникация с отговорните експерти в администрацията. Той е този, който не позволява процесът да излезе извън контрол. Без него организацията винаги ще закъснява и ще реагира постфактум.
Комуникационен стратег с разбиране за публичен диалог
Не става дума за ПР, още по-малко за корпоративен маркетинг . Става дума за човек, който може да преведе експертния аргумент в ясен публичен сигнал, да изгради медийно покритие, да моделира подкрепа от други организации и да позиционира темата така, че да не може да бъде подмината. Това е човекът, който оформя въпросите, а не само отговаря на чужди. Задава езикът, на който се говори за проблема. Без него и най-доброто предложение може да бъде игнорирано. Той не говори вместо експертите, а отваря пътя към чуваемост.
Лидерска фигура с авторитет, но не оперативна функция
Председателят на организацията не е задължително да води процесите. Той носи политическата отговорност, публичната легитимност и стратегическата посока. Но ако около него няма екип от професионалисти, той остава говорител на добри намерения, а не носител на промяна.
Това не е „лукс“, а минимален праг
Администрацията работи по процедура, не по желание. За да бъде взето под внимание едно предложение, то трябва да бъде изработено, аргументирано и защитено. Това не е въпрос на протести, а на съдържание. Ако организацията няма устойчив, платен и отговорен екип с горните компетентности, тя няма да може да премине прага на участие. Ще остане в позицията на настояваща, а не на съавтор на политики. Протест след протест.
Какво реално променя системата
Истинската промяна не идва от това кой говори най-силно. Идва от това кой има експертиза, която не може да се обори. За да се случи това, трябва капацитет – устойчив, мотивиран и силно експертен. И трябва комуникация – не като говорене, а като стратегическа защита. Това не е допълнение, а основата. Без хора, които могат да го доведат докрай, всяко усилие остава в ефира – казано, чуто, и отминало. Ако няма кой да го оформи, да го аргументира и да го защити, то не влиза в системата – а само минава през новините. Докато една идея не се превърне в работещ текст, защитим пред администрация и чуваем за обществото, тя остава просто позиция. А позициите не променят системи. Текстовете – да. И това е причината десетки искания да се завъртат по медиите, но повечето да не влязат в регистъра на законодателната програма. Не защото не са важни, а защото не са въведени в правилния формат.
Земеделието у нас е в постоянен режим на смяна на министри, а това означава, че всяка идея трябва да се реобоснове наново. Това е ключово – ако организацията няма „архив на досието“ и стратегия при нови кабинети, всяка идея умира при рокада. Ако нямаш капацитет, който да държи темата през смените на кабинети, значи всеки нов министър ще започва от нулата. И твоята идея ще бъде сред пропуснатите. Истинският капацитет не вика по площадите. Той структурира темата така, че системата да не може да я заобиколи.
Илия Проданов, председател на НАЗ, казва, че с министъра си говорят, но решения на проблемите няма. Това е вярно – и то не само в този случай. Но между разговора и решението има процес. Ако предложенията не са формулирани така, че да могат да преминат през този процес – те няма как да стигнат до резултат. Не защото някой не иска, а защото няма какво да се приеме в този вид. И защото предложенията, които стигат до администрацията в момента е абсолютно очевидно дори за правно неподготвен наблюдател, че не могат да бъдат приети нито правно, нито от останалите участници в поземлените или браншовите отношения.
В системата не се възнаграждава най-настоятелният глас, а най-добре оформеното предложение. И когато такова липсва, разговорите увисват. Банално заради липса на форма. За да има промяна, трябват не само искания, а и капацитет да ги превърнеш в приложими текстове. Това не е компромис. Това е пътят. Защото на площада не се решава нищо. Решава се след това в скучен, прозаичен, ежедневен експертен административен труд. Който елиминира нуждата да зависиш от благосклонността на този или онзи министър, депутат или експерт – къде с легални, къде с полулегални договорки. Когато нещо е заведено с входящ номер, то си има срок на решаване – положително или отрицателно, зависи как е написано.
Протестът не е инструмент за регулация, Без реален капацитет след това не се случва нито една промяна. А в системата побеждава не гласът, а текстът. И влиянието не се заявява с викове – то се изгражда с труд.
Бележка на автора: Примерът с НАЗ е илюстративен, проблемът е общ. Организациите, които разполагат с такъв или близък административен капацитет, имат по-добра успеваемост в отстояването на своите предложения.
Ася Василева
