Ролята на Украйна в световната хранителна сигурност не е намаляла – тя е променена
От началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Украйна загуби 29% от реколтата си от зърнени култури. Около 22% от обработваемата земя остана незасята. Въпреки това, страната успя да изнесе 64 милиона тона зърно и маслодайни култури през 2023/24 г. – или 75% от нивата преди войната. Пшеницата, царевицата, ечемикът и слънчогледовото масло от Украйна продължават да захранват ключови пазари в Близкия изток, Северна Африка и Азия.
Цени, зависими от геополитика
Когато износът на Украйна спада – както стана при блокадата на Черно море и ударите по Одеса – котировките на борсите скачат. През 2022 г. цената на зърното достигна 400 долара за тон. След възстановяването на износа през коридорите на солидарност и Черноморската инициатива, цените се стабилизираха.
Въпреки логистичните ограничения, Украйна остава структурен ценови регулатор. Световната програма по прехрана набавя 80% от нужните си количества от там. На практика, страната задава рамката на глобалната достъпност на хляба – не защото е единствен източник, а защото няма кой друг да я замени в този обем.
Какво означава това за българския пазар
Българските търговци не купуват директно от Украйна. Но търговците и преработвателите формират офертите си по международни котировки, които отразяват движението на украинското зърно. Когато Украйна затрудни износа си – цената се качва. Когато възстанови логистиката – тя спада.
Украйна не е „житницата, която храни света“. Тя е страната, която определя ценовата рамка. Именно затова всеки срив там – пристанища, минни полета, логистичен капацитет, суша – се усеща тук. В реалната оферта към фермера.
Пазарна нестабилност, която не свършва с войната
Спадът от 38% в износа през септември 2025 г. показва, че ситуацията остава уязвима. Прогнозата за сезон 2025/26 е 10% по-ниска реколта. Войната, климатът, скъпият транспорт и напрежението със съседите от ЕС (Полша, Словакия, Унгария) пречат на трайна стабилизация.
Секторът има нужда от над 55 млрд. долара за възстановяване. Засега те не са осигурени.
Обективната картина: ключови данни и текущо състояние
До 2021 г. селското стопанство осигуряваше 41% от експортните приходи на Украйна – 27,8 млрд. долара годишно (USDA). Преди войната Украйна държеше 8% от световния износ на пшеница, 13% от царевицата, 12% от ечемика и 40–50% от слънчогледовото масло. През първите 3 месеца на войната износът спадна с над 90%. Производството на зърно за 2022/23 г. намаля с 29%. 22% от обработваемата земя остана незасята заради окупация, мини, липса на гориво и работна ръка. Световните цени на зърното стигнаха 400 долара/тон през 2022 г. През 2023/24 г. Украйна изнесе 64 млн. тона зърно и маслодайни култури – 75% от предвоенните нива. Само Световната програма по прехрана е закупила 80% от нужните ѝ количества от Украйна през 2023 г. Черноморската зърнена инициатива (с посредничеството на ООН и Турция) и коридорите на солидарност на ЕС позволиха частично възстановяване на износа. През септември 2025 г. е отчетен спад от 38% в износа спрямо същия месец през 2024 г. Прогнозата за сезон 2025/26 е с 10% по-ниска реколта – около 51 млн. тона. Повече от 300 селскостопански обекта са повредени, над 500 хил. тона зърно са откраднати през 2022 г. Необходими са 55,5 млрд. долара за възстановяване на аграрната инфраструктура. Въпреки това, Украйна остава важен доставчик за нестабилни региони – особено в Африка и Близкия изток. Украйна не е заместима при текущите глобални потоци. Нестабилността ѝ се отразява не чрез търговията пряко, а чрез ценовата динамика на световните борси, от които зависят и вътрешните европейски пазари, включително българският.
