Проблемът не е медицински. Проблемът е системен
Министерството на земеделието обяви, че няма да прилага ваксинация срещу шарка по дребните преживни животни. БАБХ обоснова решението с факти: пикът на заболяването е преминал, засегнатото поголовие е под 2%, а евентуална ваксинация би създала риск за износа на млечни продукти – сектор с оборот от 25–30 милиона евро годишно.
В отговор Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) излезе с твърдение, че решението не е експертно. Събра 3000 подписа, обяви прогнозно бъдещи вълни на шарка и – без официално да го казва – започна да изглежда така, сякаш цели не защита на сектора, а амнистия за вече извършена нелегална ваксинация.
Изказванията, че „всички знаят, че вече има 60 хиляди ваксинирани овце“ в условията на забрана от БАБХ, изместват разговора. Вече не става дума за превенция, а за легитимиране на нарушение чрез натиск върху държавата. Вместо да се приложат санкции спрямо фермери, които са действали самоволно, се предлага държавата да „узакони“ действията им чрез обратна политика.
Наказваме коректните, възнаграждаваме нарушителите
Това поставя в риск онези стопани, които са спазили правилата, поддържат биосигурност, не са ваксинирали нелегално и са запазили статута си на чисти производители. Именно тези стопанства са в състояние да продават легално, в страната и извън нея. Но ако се приеме масова ваксинация, всички влизат под общ знаменател, а реалната стока отстъпва пред стоката „на хартия“.
Какво следва? Да избием животните на тези, които са спазили закона, защото са останали неимунизирани? Да отпуснем de minimis на всички, включително на онези, които съзнателно са нарушили епидемиологичните правила? Да „накажем“ изрядните чрез колективна мярка, която обслужва най-гласовитите?
Това не е аграрна политика. Това е капитулация пред хаоса. Държавата не може да функционира на принципа „всички нарушават, значи да го направим правило“. Още по-малко може да поставя под въпрос пазарната легитимност на чистата продукция, за да компенсира политически натиск.
Не говорим за вирус. Говорим за зараза от безнаказаност
Когато публични изказвания включват изрази като „всички знаят“, „няма да спрем на 23 хиляди“ и „ще напълним страната с байрибановци“, това не е браншова експертиза. Това е стратегия за принуда чрез истерия. Ако шарката наистина е епидемиологично опасна, решението трябва да се вземе на база на научни данни, а не на подписки и микрофони.
Дискусията за ваксинацията няма да бъде решена чрез натиск. Но държавата може да загуби много повече, ако в опит да угоди на всички, се откаже от принципи, правила и институционална последователност.
Проблемът не е, че някой иска ваксина. Проблемът е, че някой иска държавата да узакони нарушението със задна дата – и да накаже онези, които не са го допуснали.
Ася Василева
