Анализ на опита за регламентиране на браншовата легитимност в земеделието
Идеята за закон, който да дефинира представителността на браншовите организации в земеделието, отново излезе на дневен ред. В момента се обсъждат два различни законопроекта – единият за земеделска камара, другият – за представителни организации по сектори. Министерството на земеделието и храните води серия работни срещи с част от организациите. Целта – да се създаде нормативна рамка, която ясно да дефинира с кого държавата води формален диалог.
Министър Георги Тахов заяви по време на срещата, че „браншовата представителност е ключова за формирането на политики, които да бъдат приети от сектора, а не просто наложени“. Той подчерта, че целта не е административен контрол, а устойчиво партньорство, базирано на капацитет и участие. „Ще търсим формула, която да не е нито изключваща, нито декоративна. Представителността трябва да е реална и проверима, но и да отразява сложността на сектора“, каза още министърът.
Но днешната среща (5 ноември 2025 г.) премина без участието на поне две национално представени организации, които имат заявено и устойчиво участие в сектора. Нито в разпращането на покани, нито в рамката на обсъждане имаше гаранция, че ще бъдат включени всички активни структури. Това поражда съмнение още преди да бъде написан самият текст – дали се търси механизъм за равнопоставеност или регламент, който да фиксира вече наложени позиции.
Според част от участниците в срещата, целта на закона трябва да бъде функционална – да даде правила, които да подредят комуникацията, без да изключват онези, които не отговарят на формалните изисквания в конкретния момент. Други – макар и индиректно – настояваха, че законът трябва да гарантира трайно участие само на онези, които имат доказан капацитет и структури. Именно тук се разминават философиите.
Как е решено в други страни?
Франция има chambres d’agriculture – полуинституционализирани структури, финансирани частично от държавата, но избирани от фермерите чрез професионален вот. Те не изключват други организации от диалога, но получават предимство при консултациите и достъпа до информация.
Германия няма отделен закон за представителност. Deutscher Bauernverband (DBV) е де факто водещата структура, но влиянието ѝ е резултат от дългосрочна стабилност, брой членове и активна роля във федералните и европейските процеси. Организациите по сектори (животновъдство, млекопроизводство, овощарство) участват в диалога по линии на тематична експертиза, без да се нуждаят от нормативно признаване.
Нидерландия работи с т.нар. „social partners“ – групи организации, които са признати на база участие в договарянето на политиките и представителство в работните групи. Няма формален закон, който определя кой е „официален глас“.
Унгария и Румъния имат опити за камарен модел, но при тях това води до дублиране на структури и конфликти между „представителните“ и „де факто действащите“ организации. Там, където държавата е въвела централизирано определяне на легитимните участници, често се наблюдава еднотипен ефект: официалният диалог се поддържа, но реалното участие на сектора спада. Част от организациите се изтеглят, процесите се капсулират, а доверието в институционалния диалог отслабва. Това не е хипотеза, а наблюдаван ефект, документиран в анализи на земеделските политики в Източна Европа, включително от Европейската комисия и независими изследователски центрове (в т.ч. CEPS, IAMO).
Какво е реално на масата в България?
На срещата на 5 ноември в МЗХ бяха представени два подхода:
- Закон за земеделска камара – с централизирана структура, съставена на базата на обединени организации с тематично и териториално покритие. Проектът предполага механизъм за изборност и финансиране.
- Закон за представителни организации – с дефинирани критерии: минимален брой членове, обхват в поне 10 области, минимум три години дейност, редовна отчетност, участие в консултативни съвети, уставна цел за представителство.
Въпросите, които останаха без отговор: Ще има ли право организация, която не отговаря на критериите, да подава становище?
Ще се признават ли нови структури, или ще се валидират само вече регистрирани? Кой ще оценява обективно членската маса и как ще се валидират данните? Разбира се, това е само началото на процеса, но при всяко начало трябва да знаеш накъде вървиш и какво искаш.
Какво показва опитът досега?
Примерът с Българската аграрна камара (БАК) е показателен. Учредена с амбицията да обедини сектора, тя се разпадна само за три години – не поради липса на нормативна база, а поради липса на съгласуваност, реална легитимност и доверие между организациите вътре. В крайна сметка участието се свеждаше до формална принадлежност, а не до съвместна работа по политики. Законът не би могъл да поправи тази динамика. И в бъдеща рамка, без доверие, същият риск остава.
Закон или инструмент за стратегическо предимство?
Ако законът бъде използван, за да се изключат определени гласове и да се затвърди едно централно представителство – без ясно изградена система за участие – това ще доведе до затваряне на сектора. Ако обаче законът се използва, за да се дефинират общи стандарти за прозрачност, отчетност, легитимност – това може да улесни диалога.
Важно е изначално да знаем – дали този закон ще подреди сектора или просто ще пренареди влиянието вътре в него.
