Арести, проверки и последователна държавна политика
В изказване пред парламентарната комисия по производство и търговия, министърът на земеделието на Гърция Костас Циарас заяви: „Никоя държава, която избра ваксинацията, не е елиминирала шарката.“ Той подчерта, че решението за използване на ваксини не е политически въпрос, а изцяло научен, който трябва да бъде взет от Националния научен комитет. Според становището на комитета, публикувано през октомври, използваните в трети страни ваксини – като тези в Турция, Пакистан и Израел – не са довели до изкореняване на болестта и са довели до ендемичното ѝ установяване.
Проф. Димитрис Валасис, член на Националния научен комитет, заяви, че „ваксинацията е изключително чувствителен процес в епизоотологията на шарката и прилагането ѝ без стабилна надзорна система създава по-голям риск от разпространение, отколкото нейната липса“. Комитетът подчертава, че при липса на одобрена европейска ваксина и предвид особеностите на вируса, най-сигурният подход остава стриктното спазване на биосигурност и бързо локализиране на огнищата.
Решението на Гърция да не прилага ваксинация не е продиктувано от индустриален натиск или политическа конюнктура, а от последователната позиция на Националния научен комитет. Комитетът ясно подчерта, че ваксинацията не е научно обоснована, няма одобрена европейска ваксина, а използваните в трети страни не са дали положителни резултати. Именно затова и Министерството на земеделието в Гърция подчертава, че решението не е политическо, а експертно, и че стратегическата цел е запазване на статута „свободен от заболяването“ с оглед опазване на пазарния достъп и доверието в гръцките продукти.
В Гърция, където през последните месеци се разпространи шарка по дребните преживни животни, властите предприеха стриктен контрол. Между 21 и 31 октомври са извършени 2 711 проверки в шест региона – Централна, Източна и Западна Македония, Западна Гърция, Централна Гърция и Тесалия. Установени са 13 нарушения, извършени са 8 ареста и са образувани досъдебни производства. Само в област Серес, където има 77 активни огнища, са проведени 533 проверки и са извършени 2 ареста.
От началото на епидемията през август 2024 г. до днес са евтаназирани над 403 000 овце и кози. Компенсациите, отпускани от държавата, достигат до 250 евро на животно – най-високото ниво в ЕС. Мерките са съгласувани с Националния научен комитет, който поддържа позицията, че към момента няма одобрена ваксина, а използваните в трети страни не са довели до трайно овладяване на болестта. Министърът на земеделието Костас Циарас подчерта, че решението за ваксинация трябва да се вземе от научната общност, а не от политически или браншов натиск.
Българският контекст: ниска заболеваемост, високо напрежение
В България често се твърди, че отказът от ваксинация обслужва интересите на млекопреработвателите – малка група с пазарна сила. Но въпросът остава: в Гърция също има силни преработватели. Тогава там на кого служи отказът от ваксинация? Само на индустрията ли, или на цял сектор, който разчита на стабилен експорт? Разликата е, че в Гърция има държава, която го защитава.
В България има износ на продукти от дребни преживни животни – макар и в по-малък мащаб, той е реален и уязвим при промяна в здравния статут на страната. Стопанства, които поддържат чисти стада и продават с произход, са пряко зависими от възможността да предлагат своята продукция като свободна от шарка. Именно тези производители ще понесат последствията, ако държавата вземе решение, което подменя правилата със задна дата. У нас натискът за ваксинация не произтича от реална необходимост, а по-скоро от опит за институционално узаконяване на вече извършени действия без разрешение. Докато в Гърция държавата пази пазар и репутация, у нас залогът е по-малък, но реален – има стопанства, които спазват биосигурност, продават с произход и поддържат чисти стада. Ако компромисът бъде направен, ще загубим и тях.
В България официалната позиция също е отказ от ваксинация. Според данни на БАБХ, пикът на заболеваемостта е отминал, а засегнатото поголовие е под 2%. МЗХ посочи и икономически аргумент: евентуална ваксинация би поставила под риск износа на млечни продукти, оценяван на 25–30 милиона евро годишно.
Въпреки това, част от браншовите организации настояват за промяна на решението и създават натиск за въвеждане на задължителна ваксинация. В публичното пространство се тиражират твърдения, че вече са ваксинирани десетки хиляди животни, въпреки липсата на разрешение. Събират се подписи, правят се изявления без официални данни, а темата се измества – от превенция към легитимиране на вече извършени действия. И незнайно защо натискът продължава и след официалното решение на държавата.
Липса на контрол и рискове от подмяна на принципа
Ако се приеме промяна в политиката въз основа на това, че „така или иначе вече се е случило“, това би създало сериозен управленски прецедент. Вместо контрол и прилагане на правилата, държавата ще се окаже в ролята на ретроспективен одобрител на нарушения. Това поставя в неравностойно положение онези животновъди, които са спазили закона, поддържат биосигурност и не са използвали неразрешени ваксини.
Проблемът е институционален: какво правим, когато браншови натиск не се съобразява с регулацията, а публичната политика се формира на база свършен факт и натиск, а не на база научна експертиза и защита на пазара? Ще имаме ли някога реално животновъдство с пазари или завинаги ще държим сектора в сива мизерия, без пазари и под контрол от извънпазарни сили с неясни мотиви.
