Макроикономическата прогноза за България до 2027 г., публикувана от Европейската комисия, показва задържащ се растеж на БВП, постепенно отслабваща инфлация и увеличаващи се дефицит и дълг. В контекста на агросектора това означава пренареждане на правилата за достъп до публичен ресурс. Земеделието няма да получава повече средства, защото е затруднено – ще получава подкрепа, когато може да докаже ефект.
Растеж има, но двигателят вече не е потреблението
След реален ръст на БВП от 3,4% през 2024 г., прогнозите са за 3% през 2025 г., 2,7% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. Износът, който се сви в началото на 2025 г. поради техническо обслужване на два основни износителя, се очаква да се възстанови през втората половина на годината, но приносът му към растежа остава леко отрицателен. Вътрешното търсене отслабва: растежът на частното потребление ще се забави с около 1 процентен пункт годишно спрямо 2024 г., а публичните инвестиции ще са ограничени от по-ниските приходи и нарастващите фискални разходи.
Частните инвестиции ще продължат да подкрепят растежа, особено след приемането на еврото. През първата половина на 2025 г. се наблюдава ускорено усвояване на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), а за 2026–2027 г. се очаква допълнителен ефект от европейските фондове.
Заплатите растат по-бавно, безработицата остава ниска
Номиналните и реалните заплати в България се повишиха рязко в периода 2024–2025 г., като в някои сектори – като сигурност, отбрана и образование – увеличенията бяха еднократни и над 15%. За 2026 г. обаче се прогнозира рязко забавяне: ръст от 6,1% в частния сектор и под 3% в публичния. Това ще се отрази директно върху потреблението, а пазарът на труда ще остане затегнат – безработицата ще бъде 3,7% през 2026 г. и 3,8% през 2027 г.
Реалният проблем за земеделието ще е достъпът до нискоквалифициран труд, който все по-често се търси от трети страни. Това ще направи сезонната заетост все по-скъпа и логистично сложна.
Инфлацията се забавя, но остава висока при храните и услугите
След върхови стойности през 2022–2023 г., инфлацията се нормализира: очаква се 3,5% през 2025 г., 2,9% през 2026 г. и отново ускоряване до 3,7% през 2027 г. – основно заради прилагането на новата европейска директива ETS2 върху въглеродните емисии в транспорта и сградите. Инфлацията при храните остава устойчива – с 4,1% ръст през 2025 г., движена от по-високи цени на вноса, нарастващи разходи за труд и енергия, и отпадане на намалените ДДС ставки за хляба и ресторантьорските услуги.
Цените на услугите продължават да растат – с прогноза за 3,6% през 2026 г., под влияние на ръста на заплатите и ограниченията в предлагането. Това оказва пряк натиск върху преработвателния сектор в агрохранителната верига и транспортните разходи.
Дефицитът и дългът нарастват – конкуренцията за публичен ресурс ще бъде по-ожесточена
През 2025 г. бюджетният дефицит се задържа на 3% от БВП, намалява временно до 2,7% през 2026 г., но през 2027 г. отново нараства до 4,3% – основно заради доставка на отбранително оборудване на стойност 1,2% от БВП. Дългът расте от 28,5% (2025) до 30,6% (2026) и 32,6% (2027).
През 2025 г. в увеличението на дълга са включени капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг (около 1,1 млрд. лв.) и Българската банка за развитие (близо 800 млн. лв.), което създава допълнителен натиск върху фискалната позиция. Усилията за събираемост на приходите и възстановяване на стандартните ДДС ставки не компенсират напълно нарастващите социални и военни разходи.
Какво означава това за агросектора
Агросекторът ще бъде принуден да се позиционира не като уязвим, а като ефективен. Средствата няма да намаляват драматично, но ще стават все по-конкурентни. Финансирането ще отива към организации, които могат да покажат реален ефект – по заетост, по регионално въздействие, по технологична адаптация. Земеделието, което не може да покаже полза отвъд собственото си оцеляване, ще бъде изтласкано от първата линия на подкрепа.
Това ще се изрази и в условията по бъдещи интервенции – повече изисквания за ефективност, отчетност и дългосрочен ефект. Фермери и организации, които не могат да участват активно в изготвянето на политики или да докажат резултати, ще бъдат маргинализирани.
Къде трябва да се гледа
Ключовите индикатори ще бъдат: ценова устойчивост на храните (особено в сегмента на свежата продукция), реални доходи в селските райони (проследими чрез структури като потреблението на енергия и социални трансфери), достъп до работна ръка, възможности за съфинансиране по стратегически интервенции и поведението на потребителите след въвеждането на еврото.
Еврозоната няма да толерира неефективност, прикрита зад специфичен национален контекст. Земеделците ще трябва да се позиционират като участници в икономиката – не като изключение от нея.
Икономическата прогноза за 2026 г. е предупреждение: растеж ще има, но не за всички. А позицията „дайте ни, защото страдаме“ няма да има кой да я чуе, ако не върви с резултат.
Ася Василева
