Данните от националните сметки на Eurostat за периода 2005–2022 г. показват тревожна картина: в повечето случаи ръстът на инвестициите в техника и оборудване в аграрния сектор не води до по-висока производителност. Нещо повече – в част от страните ефективността дори намалява, въпреки увеличения капиталов фонд. Анализът на проф. Алън Матюс (Trinity College Dublin) проследява дългосрочните тенденции в т.нар. капиталова и трудова производителност и показва колко несигурни могат да бъдат изводите, ако не отчетем внимателно всички фактори – включително и качеството на наличните данни.
Какво означава „капитал“ в анализа
В този контекст „капитал“ не означава пари, а натрупани дълготрайни активи, използвани за производствена дейност: машини, сгради, съоръжения, оборудване. В анализа не се включва земята като производствен ресурс. Данните се базират на „верижно свързани обеми“ с база 2020 г., което означава, че са коригирани за инфлация и отразяват реални промени.
Нарастващ капитал, но не и ефективност
През периода 2005–2022 г. в ЕС-27 като цяло почти няма увеличение на нетния капиталов фонд в сектора на селското, горското и рибното стопанство. Но зад това средно равнище се крият сериозни разлики:
- В Хърватия (+215%) и Латвия (+205%) капиталът нараства над три пъти.
- Румъния (+165%), Литва (+130%), България (+88%) и Словакия (+75%) също отчитат силен ръст.
- Германия (-5%), Франция (-7%), Дания (-9%), Унгария (-10%) и Финландия (-6%) регистрират отрицателен прираст – декапитализация.
Данни, които си противоречат
Брутната добавена стойност (GVA) е основният индикатор за продукция. Eurostat обаче публикува два различни набора от данни – по национални сметки и по Икономическите сметки за земеделието (ЕЕА), които се разминават драстично. Например:
- В Словакия GVA според националните сметки се увеличава с +86%, а според ЕЕА намалява с -31%.
- В Дания: -3% (НС) срещу +61% (ЕЕА).
- В Литва: +36% (НС) срещу +157% (ЕЕА).
- В Полша: +1% (НС) срещу +45% (ЕЕА).
Тези несъответствия подкопават доверието в показателите за производителност, които се изчисляват на тяхна основа.
Капиталоемкост: повечето техника не води до повече продукция
Съотношението между капитал и продукция (K/GVA) дава представа колко ефективно се използва наличният капитал. Според данните:
- В Ирландия K/GVA спада с 29%, а в Словакия – с 24%.
- В Естония (+55%), Унгария (+45%) и Хърватия (+40%) тя нараства значително – капиталът расте, но продукцията не следва същия темп.
Когато K/GVA расте по-бързо от продукцията, това говори за свръхинвестиране или ниска ефективност.
Трудова производителност: нараства, но не защото работим по-добре
Промяната в производителността на труда (GVA/L) също не винаги означава по-добра ефективност. Основен двигател на ръста често е спадът на отработените часове. Примери:
- В шест страни – Латвия (-52%), Естония (-49%), Португалия (-48%), Литва (-47%), Чехия (-46%) и Словакия (-45%) – трудовият принос спада с над 45%.
- В Ирландия GVA/L нараства със 108%, в Литва – със 130%, в Латвия – с 90%, но основно поради отлива на работна сила.
- В Италия (+3%), Белгия (+5%) и Швеция (-1%) – производителността на труда почти не се променя за целия период.
Повече капитал на човек ≠ повече продукция
Графиките за връзката между K/L (капитал на работник) и GVA/L (производителност на труда) показват много слаба корелация. R² е само 0.16, което означава, че:
- Страни с високо нарастване на K/L (напр. Латвия +280%, Хърватия +250%, Естония +220%) имат много различни резултати в GVA/L.
- Това показва, че добавеният капитал не винаги е ефективен.
По-силна корелация има между K/L и K/GVA (капиталоемкост на производството). Там, където капиталът на работник расте, обикновено расте и разходът на капитал на единица продукция – т.е. производството става по-скъпо, не по-ефективно.
Липсващата променлива: земята
Основен проблем в анализа е, че в сметките не се включва факторът „земя“. А именно той има решаващо значение в селското стопанство.
Различията в наличната площ на един работник, качеството на земята и начинът ѝ на използване имат съществено въздействие върху производителността, но отсъстват от официалните индикатори.
Какво означава това за България
България е сред страните с ръст на капитала – +88% между 2005 и 2022 г. – но без ясно изразен ръст на производителността. Производителността на труда нараства с едва 18% за целия период, а GVA по национални сметки се увеличава с по-малко от 10%, което поставя страната в долната половина по резултати.
Ако инвестициите в техника не водят до по-голям обем продукция или по-добра ефективност на труда, не може да говорим за устойчива модернизация. Това повдига ключов въпрос:
Не колко инвестираме, а какво получаваме срещу тези инвестиции.
Ако допълнителният капитал не увеличава продукцията или я увеличава по-бавно от растежа на разходите, влизаме в зона на ниска възвращаемост.
