Проектобюджетът за 2026 г. очертава сериозна промяна в средата за българските предприятия. Под мотива „хармонизация“ с европейските регулации и подобряване на фиска, държавата въвежда едновременно нови административни тежести, по-високи данъци и по-строг контрол. Без компенсиращи стимули.
Данъчни и осигурителни промени
Очаква се повишение на осигуровките за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта. Паралелно с това, данъкът върху дивидентите и ликвидационните дялове се удвоява – от 5% на 10%. Минималната работна заплата ще нарасне с 12,6%, а максималният осигурителен доход – с 11,4%.
За мултинационалните компании се въвежда допълнителен глобален корпоративен данък, в съответствие с международните ангажименти. Всички предприятия ще трябва да започнат подготовка за подаване на данъчни данни в стандартен одитен файл (SAF-T) – първо за големите, а до 2030 г. и за останалите.
Административен контрол и санкции
Предвижда се задължително използване на одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите (СУПТО) във всички търговски обекти, където се използва софтуер. Разширява се и обхватът на стоките с висок фискален риск, с проследяване на транспорта им.
Наред с това, през 2025 г. вече влязоха в сила редица санкционни механизми, които ще продължат да действат и в 2026 г.: глоби при необосновано повишаване на цените в периода на двойно обозначение; санкции за неправилно превалутиране или закръгляване на етикети; до 10% глоба от годишния оборот за нелоялни търговски практики; мониторинг на трафични данни и дигитална кореспонденция.
Нови задължения без компенсация
Очаква се драстично увеличение на продуктовите такси и на таксите, събирани от БАБХ. Паралелно с това се въвежда задължение за ESG докладване и се предвижда актуализиране на всички фискални устройства за работа с евро – разход, който вече частично е поет от бизнеса.
През 2026 г. предприятията ще работят с две валути едновременно – в периода на двойно обращение на лева и еврото. В същото време ще трябва да се справят с комплексната отчетност, риска от санкции и повишени разходи.
Без стимули за иновации
Въпреки множеството нови задължения, в проектобюджета липсват механизми за подкрепа на инвестиции, с изключение на ускорена данъчна амортизация при покупка на електромобил. Няма облекчения за иновации, нито за зелени технологии, нито за дигитализация.
Една от най-съществените слабости в проектобюджета за 2026 г. е липсата на диференциация между малки и големи предприятия. Всички компании – независимо дали с годишен оборот от 2 хиляди или 2 милиона лева – са подложени на едни и същи изисквания. Това изравняване по тежест, без оглед на капацитет и ресурс, създава допълнителна бариера пред малкия бизнес и вкарва в сивия сектор онези, които просто няма да могат да се справят административно или финансово.
Еврозоната – фон или изкупителна жертва?
Всички изброени мерки съвпадат с годината, в която България въвежда еврото и се присъединява към еврозоната. В този контекст на повишени цени, административен контрол и санкции, рискът е очевиден – след време негативните ефекти от вътрешната регулаторна политика да бъдат приписани на самата европейска валута. За бизнеса остава реалната опасност сивият сектор да изглежда по-предвидим от нормативната среда.
Краят не е в числата
Проектът за държавен бюджет за 2026 г. концентрира в себе си едновременно фискален натиск, административно натоварване и регулаторни рискове. Това не е просто бюджет – това е сценарий за годината, в която България въвежда еврото.
Но докато валутата ще бъде обща, последствията ще бъдат локални.
Когато регулацията се утежнява, а стимули липсват, когато санкциите са пред скобите, а доверието го няма, бизнесът не се адаптира. Бизнесът се измества. Част от него ще премине в сивото. Друга – в режим на оцеляване.
А ако след време някой попита защо е скъпо, защо няма инвестиции, защо няма растеж – отговорът вече ще е готов. Еврозоната. Само че не тя е създала тези условия. Тя просто ще ги валидира.
