ЕК: При нарушено върховенство на закона Брюксел спира парите към държавата, но кабинетът е длъжен да плати на фермерите

Европейската комисия представи детайлната архитектура на предложението за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година по време на специализирано събитие в София. Г-н Марио Милушев, директор в Генерална дирекция „Земеделие и селски райони“, разясни философията на новото бюджетно разпределение, базирано на предложението на Комисията от 16 юли, и механизмите за защита на земеделските производители. Акцент в презентацията бе поставен върху новия хоризонтален регламент, който обвързва европейското финансиране със спазването на принципите на правовата държава.

Механизъм за защита на плащанията при политически санкции

В своето изложение г-н Милушев поясни, че спазването на демократичните принципи и върховенството на закона вече е задължително условие за всички разходни програми на Европейския съюз. Ако тези принципи не се спазват, Комисията има правомощието да спре плащанията към съответната държава-членка във всеки един момент на изпълнението. Въпреки сериозността на тази мярка, е предвиден специален предпазен механизъм за сектора. Директорът от ГД „Земеделие“ бе категоричен, че в подобна ситуация плащанията към крайните бенефициери – земеделските стопани – няма да бъдат засегнати. Задължението за тяхното изплащане ще се прехвърля автоматично към националния бюджет, което гарантира, че фермерите няма да понесат финансови негативи заради проблеми на държавно ниво.

Гарантирани средства: 293.7 милиарда евро „недосегаем“ ресурс

Предложението на Комисията въвежда ясно разграничение на инструментите за подпомагане. Първата група, наречена „обособена част“ (ring-fenced), възлиза на 293.7 милиарда евро за целия Европейски съюз. За България гарантираната сума в тази категория е малко над 6.2 милиарда евро. Тези средства са със специален статут и са „освободени от бюджетна гъвкавост“, което означава, че не могат да бъдат пренасочвани за други приоритети или кризи, нито зависят от изпълнението на национални реформи. Към този гарантиран ресурс се добавят и 6.3 милиарда евро за единната предпазна мрежа (кризисния резерв), с което общата защитена сума за подкрепа на доходите в ЕС достига 300 милиарда евро.

100% европейско финансиране за базовите плащания

В рамките на тази защитена финансова зона, Европейската комисия предлага най-чувствителните мерки да останат изцяло на европейска издръжка. Базовото подпомагане на доходите, обвързаната с производството подкрепа, плащанията за памук и схемата за малките стопани ще се финансират на 100 процента от бюджета на ЕС, без изискване за национално съфинансиране. Това решение цели да гарантира равна конкурентоспособност на фермерите в целия единен пазар. За разлика от тях, други важни интервенции като еко-схемите, инвестициите в стопанствата и подкрепата за млади фермери ще изискват минимум 30 процента национално съфинансиране, което ангажира по-сериозно държавния бюджет.

Гъвкави средства от общия фонд за 453 милиарда евро

Втората група инструменти попада в така наречената „необособена част“, финансирана от общия фонд на Плановете за национално и регионално партньорство, който възлиза общо на 453 милиарда евро за целия ЕС. От общия пакет за България в размер на 22.3 милиарда евро по тези планове, значителна част от около 13 милиарда евро попада в тази гъвкава категория. Тези ресурси зависят в по-голяма степен от решенията на държавата и включват развитието на селските райони, иновациите и подхода LEADER. Комисията предлага цел от минимум 10 процента от този необособен бюджет да бъде насочена задължително към развитието на селските райони, което за България би означавало минимум около 1.4 милиарда евро допълнително към гарантираните средства.

Единен план и облекчена администрация

Съществена промяна в административен план е премахването на сложното разделение между досегашните два стълба на ОСП. Новата структура предвижда всичко да бъде обединено в единен Национален план, което елиминира бюрократичното прехвърляне на средства между различни пера. Това опростяване ще донесе конкретни ползи за фермерите и администрацията, включително намалена административна тежест с максимум един одит годишно и автоматично признаване на еко-стандартите за сертифицираните биопроизводители. Освен това, новият подход позволява реализирането на синергии, при които един проект може да бъде финансиран от един източник, вместо да се налага кандидатстване по множество различни програми.