Обективен поглед върху американските субсидии: Те не получават плащания на площ, но имат защита, за която европейците могат само да мечтаят в криза
Новината за подготвяния в САЩ пакет „Farmer Bridge Assistance“ (FBA) на стойност близо 12 милиарда долара предизвика вълнения сред българските производители. Сравнението между „щедрите американци“ и „рестриктивния Брюксел“ е неизбежно, но за да бъде коректно, трябва да разберем фундаменталните разлики между двата модела на подпомагане. Истината е, че американският фермер не получава субсидия на площ, но разполага с механизъм за управление на риска, който го прави смъртоносен конкурент в години на криза.
Митът за плащането на площ
За разлика от Европейския съюз, където Базовото плащане (BISS) е гарантиран годишен доход на хектар, в САЩ няма директни субсидии на площ. Американският данъкоплатец не плаща на фермера просто защото той обработва земя. Федералната подкрепа е структурирана почти изцяло като застрахователна и антициклична система.
Основните програми (ARC и PLC) се активират само когато пазарните цени или приходите паднат под определено ниво. В добри години, когато борсовите цени са високи, американският зърнопроизводител може да получи нула долара директна помощ. В Европа субсидията пристига независимо дали годината е била златна или катастрофална.
„Аварийният бутон“ на Вашингтон: Аритметика на подкрепата
Силата на американския модел обаче проличава именно сега – когато пазарите са надолу. Новата програма FBA е класически пример за ad-hoc (извънредна) подкрепа, целяща да покрие „ножицата“ между високата себестойност и ниските цени. Според предварителните експертни оценки отвъд Океана, ставките са показателни за мащаба на намесата:
- Царевица: Около $48.35 на акър (приблизително 21-22 лв./дка)
- Пшеница: Около $37.38 на акър (приблизително 17 лв./дка)
- Соя: Около $31.77 на акър (приблизително 14 лв./дка)
- Памук и Ориз: Значително по-високи ставки (съответно около $97 и $102 на акър)
Това е ключовата разлика: Европейската ОСП е статична – тя осигурява базов доход и екологични стимули. Американската политика е динамична и реактивна – тя действа като финансов еърбег, който се надува мигновено при сблъсък с пазарната реалност. Това позволява на фермерите в САЩ да останат на пазара и да продължат да изнасят агресивно, дори когато работят под себестойност.
Таваните: САЩ имат лимит на човека, ЕС иска лимит на фирмата
По отношение на „таваните“, сравнението също не е в полза на европейското предложение. В САЩ съществува лимит от 125 000 долара годишно за основните програми, но той се прилага на „физическо лице, активно ангажирано в управлението“. Това позволява на големите семейни ферми да мултиплицират тавана чрез включване на членове на семейството в управлението.
Предложението на ЕК за ОСП след 2027 г. е далеч по-рестриктивно – твърд таван на ниво „юридическо лице“, без (вероятно) отчитане на заплатите. Докато американският таван е направен така, че да не пречи на бизнеса да расте, европейският проект изглежда насочен към административно ограничаване на растежа.
Равносметката
Българските производители не са прави, когато казват, че американците получават повече пари „по принцип“. Но са абсолютно прави, когато твърдят, че в момент на криза американската държава влиза в ролята на стратегически инвеститор, докато европейската се държи като социален регулатор. В година на ниски цени, 20 лева „аварийна помощ“ на декар в САЩ са по-ценни от 30 лева „зелена субсидия“ в ЕС, защото едните спасяват бизнеса, а другите идват с тежестта на нови регулации.
