По време на специализирания форум за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) в София, директорът в ГД „Земеделие“ на ЕК Марио Милушев представи конкретните промени във финансовата архитектура на подпомагането, които засягат инвестиционните мерки и бъдещето на Преходната национална помощ (ПНП).
Представената информация очертава преминаване към по-интегриран модел на финансиране, който цели да осигури по-голяма предвидимост на бюджетите, но и ясно разграничение между подпомагането за фермите и общите инвестиции в селските райони.
Бъдещето на Преходната национална помощ
По отношение на Преходната национална помощ, която подпомага специфични сектори като тютюн и животновъдство със средства от националния бюджет, позицията на ЕК е прагматична. Въпреки че първоначалната логика на тази помощ (като временна мярка при присъединяването) е изчерпана във времето, новите регламенти предвиждат механизъм за нейното запазване и гарантиране.
„Преходната национална помощ може да се включи в националното съфинансиране след 2028 г. Единственият проблем, който може да имате, е между министерствата на земеделието и на финансите. Сега преходната национална помощ е в пакета и държавата е задължена да предвиди средства. След 2028 г., когато ПНДЖ не е включена във фиксирания пакет от 6.2 млрд. евро, единствената разлика ще бъде, че Министерството на земеделието трябва да убеди Министерството на финансите да отпусне национални средства“, допълни Милушев.
Разделяне на инвестиционните мерки
Сериозна промяна се предвижда и в структурата на инвестиционното подпомагане. Новата рамка прави разграничение между инвестициите в земеделска дейност и тези за развитие на инфраструктурата в селските райони.
Средствата ще бъдат разпределени в две направления:
- Обособена част (Вътре в Плана): Тук остават инвестициите, които са пряко свързани с фермите и горските стопанства. За тези мерки се запазва изискването за национално съфинансиране (минимум 30%).
- Необособена част (Кохезионна политика): Инвестициите в по-широката инфраструктура на селските райони преминават към общите инструменти на Кохезионния фонд.
Според представените данни, бюджетът за кохезия за България за следващия период се очаква да нарасне (от около 10 млрд. евро на над 13 млрд. евро), което предполага ресурс за регионално развитие, но достъпът до него ще следва правилата на регионалната политика, а не на специализираните земеделски мерки.
Въпросът за 10-те процента и преработката
В дискусията бе засегнат и механизмът за заделяне на 10% от средствата специфично за селските райони. Към момента в ЕК тече уточняване кои точно инвестиции ще попадат в този пакет – дали само дребната инфраструктура или и по-мащабни проекти.
Особен интерес предизвика въпросът за мястото на преработвателната промишленост в новата схема. Тъй като преработката често е гранична дейност между земеделието и индустрията, нейното позициониране – дали ще бъде допустима в обособената част за фермери или ще се финансира през кохезионните фондове – остава обект на уточняване в рамките на преговорния процес.
Перспективи пред подхода ЛИДЕР
По отношение на подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР/ЛИДЕР), Марио Милушев потвърди положителната нагласа на европейските институции. Очаква се програмата да запази своето важно място в развитието на местните общности, като Европейският парламент настоява за гарантиране на минимален бюджет за тези инициативи.
