Дебатът за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) често се води с надеждата, че промените могат да бъдат отложени или смекчени. По време на форум в София обаче, Марио Милушев, директор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия, даде ясен сигнал, че времето за излюзии е изтекло. Рамката за периода след 2027 г. вече е в ход, а посоката е необратима.
„Влакът е тръгнал“, стана ясно от дискусията, а опитите да се запази досегашното положение се сблъскват с новата икономическа и политическа реалност в Брюксел. Европейският съюз е доказал, че може да работи изключително бързо, когато приоритетите го налагат, и земеделският сектор трябва да се готви за адаптация, а не за отсрочка.
Опасната диагноза: Уедряването води до замиране на регионите
Един от най-честите аргументи за криза в сектора е статистиката за намаляващия брой стопанства. Марио Милушев потвърди фактите, но постави акцента върху тревожната тенденция на свръхконцентрация. Статистиката показва, че между 2010 и 2023 година фермите в България са намалели със 71%, докато размерът на средната ферма се е увеличил с внушителните 240% – от 12 на 41 хектара.
Въпреки че обработваемата земя не намалява, този процес на окрупняване се оценява от ЕК като вреден за социалната тъкан. „Абсолютно съм съгласен, че окрупняването води до загуба на работни места и до замиране на селските региони“, заяви Милушев. Логиката на Брюксел е категорична: ако продължим по стария модел, икономическата ефективност на малцина големи ще доведе до демографска пустиня. Затова целта на новата ОСП е да обърне тренда и да подкрепи малките и средни производители, които са гръбнакът на живота в селата.
Краят на субсидиите за „агро-гиганти“?
Въпросът за таваните на плащанията и подкрепата за големите стопанства също получи своето принципно обяснение. Милушев припомни фундаменталния смисъл (raison d’être) на ОСП – да гарантира, че заетите в земеделието достигат поне 70% от средния доход за останалите сектори. Когато една структура, благодарение на икономии от мащаба, надхвърли това ниво, смисълът на публичната субсидия се губи.
„В момента, в който това не е така, Общата селскостопанска политика и плащанията си губят смисъла“, заяви той, цитирайки дискусии от Германия, където вече се задава въпросът дали изобщо е необходимо да има плащане за площи над 500 хектара. Позицията на ЕК е ясна: публичният ресурс трябва да се насочи там, където има нужда от догонване на дохода – към фамилните ферми, а не към индустриалните структури, които са пазарно устойчиви и без помощ.
Новата концепция: Кошмар за земеделците, удобство за финансистите
Съществен момент в новата архитектура на ОСП е промяната в концепцията за планиране и финансиране. Докато земеделските министри и браншовите организации се борят за запазване на автономията и специфичните „земеделски“ правила, новата рамка всъщност среща одобрение на по-високо ниво – при финансовите министри и в общата администрация на ЕС.
Причината е прагматична. Интегрирането на политиките и плащанията в общи стратегически планове (включително националните доплащания) създава бюджетна дисциплина и предвидимост, която финансовите ведомства предпочитат. Вместо ежегодни пазарлъци за държавни помощи и преходни плащания, новата система „заключва“ ангажиментите в единна рамка. Макар това да ограничава гъвкавостта на аграрните ведомства, то е добре дошло за останалата част от ЕС, която търси оптимизация и контрол на разходите.
Сблъсъкът на интереси: Естония срещу Малта
Една от горещите теми в залата беше размерът на плащанията и предложението за уеднаквяване (конвергенция) в диапазона 130–240 евро. Милушев даде ясен пример за това колко полярни са мненията в различните държави членки, което прави намирането на компромис толкова трудно.
„Когато моите колеги представиха това в Естония, естонците бяха изключително недоволни, че се слага толкова висок минимален праг“, разказа той. Причината е, че при тях, ако платят по 130 евро базово плащане, основната част от бюджета им ще отиде само за това, а те не го искат. „Разбира се, гърците и малтийците, които получават много повече, казват обратното“, допълни Милушев. Затова Комисията се стреми към усреднена сума, която да осигури реална конвергенция, но отчитайки, че интересите на Севера и Юга са коренно различни.
Протестите в Брюксел: Чуваемост без гаранции
Темата за предстоящия голям фермерски протест в Брюксел на 18 декември също не беше подмината. Реакцията на ЕК беше дипломатична, но сдържана по отношение на очаквания ефект. Марио Милушев потвърди, че Комисията е информирана и приема недоволството като нормална част от демократичния процес. „Със сигурност ще има някаква чуваемост по този въпрос“, увери той.
В същото време обаче, липсата на конкретен ангажимент за промяна на курса беше отчетлива. „За съжаление, аз не съм този, който може да се ангажира с това какво точно и как точно ще се изрази тази чуваемост“, допълни представителят на Брюксел. Този нюанс подсказва, че докато вратата за диалог остава отворена, стратегическите релси, по които се движи реформата, едва ли ще бъдат пренаредени радикално под натиска на улицата.
Гаранциите за 2028 година
По отношение на сроковете, посланието беше успокоително, но дисциплиниращо. Държавите трябва да представят плановете си най-късно до 1 януари 2028 г. Дори ако процесът се забави, фермерите няма да пострадат. „Това, което мога да заявя със сигурност и съм оторизиран да го кажа, е, че фермерите ще получат техните плащания. Ако е необходимо, ще приемем в последния момент допълнителен акт“, гарантира Милушев.
Така, без излишна драматизация, ЕК даде да се разбере, че посоката е избрана. Моделът „бизнес както обикновено“, при който големите стават по-големи с публични средства, е изчерпан. Новата философия е социална и демографска – запазване на хората в селата, дори това да не е най-ефективният икономически модел. Или поне това смята ЕК.
