Дебатът за бъдещето на европейското земеделие навлезе в ключова фаза на фона на предложенията за новата Многогодишна финансова рамка на ЕС (2028–2034 г.). В този контекст България заяви ясна и последователна позиция: Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да запази своята автономия и финансова независимост, вместо да бъде разтворена в общ консолидиран фонд.
Тази теза бе основен акцент по време на специализирания форум „Новата Обща селскостопанска политика след 2027 г.“, открит днес от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Събитието, организирано съвместно с Представителството на Европейската комисия в България, събра над 150 земеделски производители и експерти, за да се анализират параметрите на подпомагането през следващия програмен период.
Запазване на автономността на ОСП
Основният политически приоритет, изложен от министър Тахов, е категоричното несъгласие с идеята ОСП да бъде интегрирана в така наречения „Единен фонд“ (Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване). Българската позиция е, че подобна административна консолидация крие риск от дефокусиране на приоритетите и нарушаване на баланса между икономическата, социалната и екологичната устойчивост на сектора.
„ОСП следва да бъде запазена като силна и автономна, структурирана в два стълба, със самостоятелен бюджет“, подчерта министърът. Той аргументира тази позиция с риска от понижаване на конкурентоспособността на европейските фермери, които са изправени пред нарастващ натиск от глобалните пазари и все по-строги климатични изисквания.
Бюджетна рамка и външна конвергенция
Финансовата архитектура е другият критичен елемент в преговорите. България настоява бюджетът на ОСП да гарантира най-малко сегашните нива на подкрепа. Фундаментален въпрос за българските производители остава външната конвергенция – процесът на изравняване на субсидиите в ЕС, който все още не е завършен.
Министър Тахов изрази резерви относно текущото предложение за разпределение на бюджета по държави членки, като отбеляза, че то не отразява адекватно необходимостта от сближаване. „Постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода“, заяви той, поставяйки акцент върху справедливите условия за конкуренция в рамките на единния пазар.
Стратегическият план: Национална компетентност
По отношение на управлението на политиката, страната ни защитава запазването на сегашния модел на Стратегическите планове като самостоятелни програмни документи. Логиката е решенията за диференциране на плащанията (между различни групи фермери или географски области) да останат в компетенциите на националните власти, които разполагат с най-точна експертиза за спецификата на терен.
Министърът акцентира и върху необходимостта от продължаване на подкрепата за уязвимите сектори, които до момента разчитаха на Преходната национална помощ, както и върху запазването на целенасочената политика за развитие на селските райони.
Технически параметри: N+3 и дегресивност
В оперативен план България настоява за запазване на правилото N+3 за усвояване на средствата, което осигурява необходимата гъвкавост при изпълнението на инвестиционни проекти. По отношение на дегресивността (намаляването на плащанията за най-големите стопанства), позицията на МЗХ е прагматична – механизмът не трябва да подкопава икономическата жизнеспособност на производителите, които имат ключов принос към продоволствената сигурност на страната.
Ключова роля във форума имаше Марио Милушев, директор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК, който като основен докладчик представи детайлна презентация на бюджетните аспекти, плановете за партньорство и новите инструменти на ОСП след 2027 г. Неговият анализ очерта сложния хоризонт пред предстоящите преговори в Брюксел, където залогът надхвърля размера на субсидията – става въпрос за самата архитектура на европейското земеделие за десетилетие напред.
В следващи материали ще ви запознаем подробно с конкретните параметри и анализи, представени по време на събитието, както и с позициите на бранша по структурните теми.
