Декларацията на 26 водещи бизнес асоциации разбива мита за „единния аграрен фронт“ и показва, че търговската война не е между Европа и Южна Америка, а вътре в самия Европейски съюз
Докато тракторите на френските фермери блокират магистрали в знак на протест срещу търговското споразумение с Меркосур, в Брюксел се случи събитие, което променя геометрията на конфликта. Коалиция от 26 ключови европейски бизнес асоциации, водена от Комитета на винарските предприятия (CEEV), излезе с безпрецедентна декларация, настояваща за „незабавна ратификация“ на сделката.
Този ход извади на светло „слона в стаята“ на европейската аграрна политика: секторът не е монолит. Интересите на производителите на суровини (зърно, месо, захарно цвекло) и тези на производителите на продукти с висока добавена стойност (вино, сирена, спиртни напитки) са не просто различни, а диаметрално противоположни.
Аритметиката на износителя: 43 милиона евро „данък“
Икономическият аргумент на поддръжниците е базиран на проста калкулация на пропуснатите ползи. Само за 2024 г. европейските винопроизводители са платили 43.7 милиона евро под формата на мита, за да получат достъп до пазарите на Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Споразумението предвижда поетапното елиминиране на тези бариери.
За сектори като винарството и спиртните напитки (представени от spiritsEUROPE), които са експортно ориентирани и страдат от свиващото се потребление в Европа и митата в САЩ, Латинска Америка е жизненоважен „син океан“ за растеж. Тяхната логика е пазарна: за да продаваме скъпо Шампанско и Скоч на растящата средна класа в Бразилия, Европа трябва да отвори пазара си за нещо в замяна.
Млечният парадокс
Присъствието на Европейската млечна асоциация (European Dairy Association) в списъка на поддръжниците е може би най-изненадващият елемент за външния наблюдател. Традиционно, млечните фермери се страхуват от глобалната конкуренция. Но индустрията (преработвателите) гледа на Меркосур като на възможност, а не като на заплаха.
Логиката тук е защитата на Географските указания (GIs). В момента южноамериканските производители могат легално да произвеждат и продават сирена с наименования като „Пармезан“ или „Фета“. Споразумението налага европейската система за защита на интелектуалната собственост, което де факто дава монопол на оригиналните европейски продукти върху рафтовете в Южна Америка. За преработвателите това е стратегическа победа, която си струва риска от внос на определени количества евтино сухо мляко.
Конфликтът по веригата: Захар срещу захарни изделия
Декларацията осветява и класическия конфликт между доставчици на суровина и ползватели. Подписът на CIUS (Асоциацията на ползвателите на захар) – гигантите в производството на безалкохолни напитки и сладкарски изделия – е директно предизвикателство към производителите на захарно цвекло в ЕС.
Докато фермерите искат високи мита, за да защитят цената на европейската захар, индустрията иска достъп до евтината тръстикова захар от Бразилия, за да остане конкурентна на глобалния пазар. Това е сблъсък между протекционизма на първичното производство и конкурентоспособността на преработвателната индустрия.
Геополитическият ултиматум
Бизнес асоциациите използват и най-силния коз пред Европейската комисия – страха от Китай. Аргументът им е за „предимството на първия ход“ (First Mover Advantage). Ако ЕС се забави с ратификацията, пазарната ниша в Латинска Америка ще бъде запълнена от Китай, който не поставя екологични условия.
Равносметката
Декларацията потвърждава тезата на проф. Алън Матюс, доайен на европейската аграрна политика, че идеята за „общ фермерски интерес“ е илюзия. Европа е разцепена на две скорости:
- Дефанзивен лагер: Производители на „commodities“ (суровини) – месо, зърно, етанол – които разчитат на мита и субсидии и губят от свободната търговия.
- Офанзивен лагер: Производители на брандирани продукти с висока добавена стойност, които печелят от отварянето на нови пазари.
За българските зърнопроизводители и животновъди това е сигнална лампа: натискът в Брюксел не е еднопосочен. Срещу техните трактори стои лобито на най-мощните експортни индустрии на Европа (автомобили, химия, вино), които са готови да жертват част от аграрния протекционизъм в името на пазарната експанзия. Това е класически сблъсък между експортно-ориентираната икономика и протекционизма.
