Казусът с „ръчната“ проверка на едно плащане разкрива системния дефицит в комуникацията, който натрупва напрежение в сектора много преди въпроса за парите
Докато общественото внимание е фокусирано върху макрорамката на бюджета и ставките на субсидиите, един наглед битов казус от социалните мрежи илюстрира много по-дълбок проблем в архитектурата на земеделското подпомагане. Сигналът на земеделския производител Здравка Моллова във Фейсбук група не е просто оплакване за неизплатена сума, а симптом за скъсаната връзка между административния процес и реалния човек на полето.
Ситуацията е показателна за сложността на дигиталния преход: площи, първоначално маркирани като недопустими от Системата за мониторинг, са коригирани след подадено възражение и експертна оценка. Фермерът е изпълнил задължението си, системата е верифицирала правдата му, но финалният резултат – плащането – остава блокиран.
„Днес най-сетне успях да се свържа с директни плащания да питам защо имам намаление на плащането по ОПДУ. Човекът ми отговори, че е заради 4 дка от мониторинга. Аз му отговорих, че наистина имах не 4, а 6 дка и нещо червени, но след направено възражение получих експертна оценка, в която бяха отразени като зелени. Човекът ми отговори цитирам: „Аз няма да правя проверки през 10 системи. Това е“. Не исках да правя скандали по телефона, защото няма смисъл. Благодарих и затворих. Нямам думи просто за отношението и безхаберието. Каква му е работата на този човек. Да направи няколко кликвания с мишката. Аз работя навън и на пек и на студ и не се оплаквам. Това съм си избрала. Но кой си решава, че ще ме глоби и на какво основание? Така и не разбрах.“, е написала Здравка Моллова във Фейсбук група.
„Аз няма да правя проверки през 10 системи“
Този отговор, получен от служител на администрацията при опит за изясняване на казуса, дефинира проблема по-добре от всеки одитен доклад. Той не показва злонамереност, а системен блокаж. Репликата разкрива, че дигитализацията, вместо да улесни процеса, е създала фрагментирана среда („десет системи“), в която дори служителите се губят или отказват да навигират.
Когато информацията за корекцията не преминава автоматично между модула за мониторинг и модула за разплащане, се налага човешка намеса. И когато тази намеса бъде отказана с аргумента за сложност, фермерът се озовава пред административна стена. Той е изряден, но наказан, защото системата не „говори“ сама със себе си, а човешкият фактор отказва да бъде мост.
Когато процедурата стане по-важна от резултата
Този казус илюстрира генезиса на напрежението, което периодично извежда хората на улицата. Протестите в земеделието и не само в него не са само за пари. Те често са реакция на усещането за безсилие пред една огромна, анонимна машина, която изисква перфекционизъм от фермера (да работи „на пек и студ“, да спазва срокове, да чертае прецизно), но не предлага същата прецизност и отзивчивост в замяна.
В очите на производителя, институцията се е затворила зад процедури и екрани. Когато един човек, който е направил всичко по закон, чуе „Това е“ и разговорът приключи, без проблемът да бъде решен, това създава усещане за липса на справедливост. Не е въпрос на политическа воля или министерска заповед, а на административна култура и процеси, които поставят човека в центъра.
Разломът на комуникацията
Истинският риск за системата не са грешките (те са неизбежни при всяка технология), а липсата на механизъм за тяхното бързо и човешко отстраняване. Когато фермерът трябва да се превърне в администратор, за да докаже на една дирекция какво е решила друга дирекция, това е „скрит данък“ върху неговото време и нерви.
Натрупването на хиляди такива малки случаи на „нечуване“ създава критична маса от недоволство. Тогава диалогът се премества от гишетата на площадите. За да се успокои секторът, не са нужни само по-високи бюджети, а работещи интерфейси – както дигитални (между системите), така и човешки (между служител и гражданин). Защото уважението към труда е валута, която е също толкова ценна, колкото и субсидията.
