Ексклузивно от EU Agri-Food Days: Комисарят за земеделие Хансен и Урсула фон дер Лайен слагат край на ерата „Тимерманс“ и предлагат нова сделка: по-малко екология срещу повече пазари
От нашия кореспондент в Брюксел
Ако има една дума, която описва атмосфера на форума EU Agri-Food Days, тя е „Деполяризация“.
След пет години, в които секторът беше боксова круша на Зелената сделка, а Брюксел се превърна в синоним на бюрократичен терор, новият екип на Комисията смени тона. Комисарят по земеделие Кристоф Хансен влезе в залата не с камшик, а с маслинова клонка, а президентът Урсула фон дер Лайен изпрати видеопослание, в което думата „Зелена сделка“ отсъстваше показно.
Посланието е ясно: Екологията вече не е религия, а икономиката се връща на масата.
Урсула фон дер Лайен: Мълчанието за „Зеленото“ е оглушително
В своето видеообръщение към форума президентът на ЕК направи знаков завой. Вместо познатите мантри за „трансформация“ и „климатична неутралност“, тя заговори за „сигурност“ и „опростяване“.
„Всички знаем, че се сблъсквате със силни насрещни ветрове – от тарифите до екстремните метеорологични условия,“ призна тя, но вместо нови регулации, предложи три конкретни моркова:
- Пакетът Omnibus: Обещание за спестяване на 1.6 милиарда евро годишно чрез рязане на бюрокрация.
- Кампания „Купувай европейско“: Опит за помпане на патриотичен потребителски вот.
- Гарантиран бюджет: Заявка, че земеделието ще остане „в основата“ на следващата финансова рамка.
Но най-важното в речта ѝ беше липсата на Зелената сделка. Тя говореше за климата като за проблем, който пречи на фермера, а не като за проблем, който фермерът причинява. Това е фундаментална промяна в реториката.
Стратегическият диалог като „Библия“ на Хансен
В кулоарите на събитието комисар Хансен беше още по-категоричен: „Твърде дълго фермерите и еколозите бяха вкопчени в окопна война. Едните викаха ‘убийци на природата’, другите – ‘убийци на поминъка’. Това приключи.“
Голямото оръжие на Хансен е докладът от Стратегическия диалог. Той планира да използва този документ – подписан парадоксално и от Copa-Cogeca, и от Грийнпийс – като политически щит. Неговата логика е желязна: щом НПО-тата са се подписали, че фермерите имат нужда от справедлив доход, те вече не могат да атакуват субсидиите.
Трите стълба на „Доктрината Хансен“
От чутото в залата и в интервютата, можем да изведем трите основни приоритета за първите 100 дни на мандата му:
- Доходът е (почти) всичко За разлика от предшествениците си, Хансен не говори за земеделието като за проблем, който трябва да се регулира, а като за стратегически актив. Той призна, че пазарът не плаща за „обществените блага“ и затова ОСП трябва да компенсира тази пазарна неефективност.
- Младите: Демографската бомба Статистиката, която Хансен извади, стресна залата: само 6% от фермерите в ЕС са под 35 години. „Това е екзистенциален риск,“ предупреди той. Урсула фон дер Лайен допълни това с обещание за „стартов пакет“ до 300 000 евро за млади фермери – директен финансов стимул.
- Опростяване или смърт Заявката за „по-малко документация и повече доверие“ е лайтмотив и на двамата. Хансен осъзнава, че протестите не бяха само за пари, а срещу унижението да прекарваш повече време пред компютъра, отколкото на полето.
Слонът в стаята: Търговията и Меркосур
Тук обаче идва уловката. Урсула фон дер Лайен беше пределно ясна в третата си точка: „Ще сключим серия от нови търговски споразумения.“
Тя се опита да успокои сектора с обещания за „равни условия“ и „защитни мерки“ за чувствителните продукти, но посланието е недвусмислено: Европа ще отваря пазарите си. Опростяването на правилата и гарантираният бюджет изглеждат като цената, която Брюксел е готов да плати на фермерите, за да преглътнат горчивия хап на Меркосур и другите търговски сделки.
Равносметката за България
Кристоф Хансен е прагматик, а Урсула фон дер Лайен е геополитик. Това е добра новина за българските фермери, които бяха задушени от зелените амбиции. Натискът за намаляване на пестициди и торове изчезва от речите. Но на негово място идва нова заплаха: глобалната конкуренция. Брюксел сваля екологичния гард, но вдига търговската бариера. Въпросът е дали българското земеделие е готово за пазарна битка, след като години наред се готвеше само за административна такава.
