Докато тракторите на Copa-Cogeca загряват двигателите за утрешната блокада на Европейския квартал в Брюксел, в кабинетите на Комисията и Съвета калкулаторите вече са изчислили цената на мира. Протестът на европейските фермери е закъсняла отбранителна операция в една война, която геополитиката и индустриалното лоби вече спечелиха. Голямата картина разкрива класическа „игра на пиле“ (game of chicken) между аграрното лоби, водено от Франция, и индустриалния гигант Германия, подкрепен от амбициите на Урсула фон дер Лайен. В този сблъсък земеделието изглежда предопределено за ролята на разменна монета, а исканията на протестиращите ще се сблъскат челно с реалността на новите европейски приоритети.
Илюзията „Стоп на Меркосур“ и ядрената опция на Брюксел
Основното искане на Copa-Cogeca – пълно спиране на търговското споразумение с Южна Америка – е политически обречено. Фермерите, подкрепени гласовито от френския президент Еманюел Макрон, са сами срещу мощна коалиция. Германия, Испания и скандинавските страни гледат на Меркосур не като на заплаха от евтино говеждо, а като на жизненоважен достъп до суровини (литий) и пазари за своите автомобили и химическа промишленост. В битката между „Мерцедес“ и френското сирене, германската индустрия обикновено печели.
Макрон играе сложен театър. Той вика силно „Не“, защото Льо Пен диша във врата му, но отлично знае, че Европейската комисия държи „ядреното копче“, наречено „Splitting“ (разделяне на сделката). Този юридически трик позволява търговската част на споразумението да бъде отделена и гласувана само с квалифицирано мнозинство в Съвета, заобикаляйки националните парламенти и съответно – френското вето. Реалният резултат от утрешния протест няма да е спиране на сделката, а евентуално леко тактическо забавяне и създаване на „компенсаторен фонд“, с който Макрон да си измие ръцете пред своите избиратели.
Капанът на „Огледалните клаузи“
Второто голямо искане – вносът да отговаря на същите стандарти като европейското производство (т.нар. огледални клаузи) – е единственият спасителен пояс за конкурентоспособността на сектора, но е почти неприложим на практика. Фермерите настояват бразилското месо и соя да не се третират с препарати, забранени в ЕС. Това звучи справедливо, но се сблъсква с правилата на Световната търговска организация (СТО), която тълкува подобни мерки като протекционизъм.
Най-вероятният сценарий е „победа на хартия“. В споразумението ще бъдат записани красиви клаузи за устойчивост и стандарти, но механизмът за контрол ще остане пожелателен. Няма как европейски инспектор да обикаля всяка ферма в Амазония. Брюксел ще даде на фермерите политическа декларация, че ги защитава, но пазарът ще бъде наводнен от продукция с по-ниска себестойност, защото икономическата логика на търговията винаги намира пролука през санитарните бариери.
Бюджетната стена: Танкове срещу трактори
Най-тихата, но най-жестока битка утре няма да е за Меркосур, а за парите. Фермерите искат индексация на бюджета на ОСП с инфлацията, за да компенсират скока на разходите. Това искане се разбива в стената на новата реалност: войната. Финансовите министри на нетните платци (Германия, Нидерландия) са категорични – няма „свежи пари“. Всички свободни ресурси се насочват към милитаризация, киберсигурност и възстановяване на Украйна.
В този контекст, запазването на сегашните нива на субсидиите (замразяване) ще бъде представено като успех, макар реално инфлацията да ги е изяла с 20%. Земеделието вече не е единственото „галено дете“ на европейския бюджет и утрешният протест трудно ще промени факта, че сигурността на границите вече е по-скъпа валута от сигурността на прехраната.
Битката за торовете и СВАМ: Защо фермерите ще загубят
Едно от най-тихите, но ключови искания на протеста е изключването на торовете от обхвата на Въглеродния данък на границата (CBAM). Фермерите искат евтин внос от Русия и Египет, за да намалят себестойността си. Тук обаче те се сблъскват не с еколозите, а с още по-мощен противник – европейската химическа индустрия.
Гигантите в производството на торове в ЕС плащат скъпи въглеродни квоти. Ако Брюксел послуша фермерите и махне митото за „мръсните“ вносни торове, европейските заводи ще фалират. Комисията няма да допусне деиндустриализация на сектора. Прогнозата е песимистична: Комисията трудно ще направи изключение точно за торовете, защото това би създало прецедент за други сектори (стомана, цимент). Вероятният изход е запазване на СВАМ, но с обещания за механизми за подкрепа при екстремни цени.
Бюрокрацията: Евтината валута за плащане на спокойствие
Единственото поле, където Copa-Cogeca ще постигне пълна победа, е „опростяването“ (Simplification). Това е най-евтината валута, с която Урсула фон дер Лайен може да плати за спокойствието на сектора. Орязването на безумните екологични мониторинги и докладвания не струва нито евро на бюджета, но носи огромно облекчение за фермера. Комисията ще предложи „кладата на регулациите“ като компенсация за търговските и бюджетните загуби.
Равносметката е трезва: протестът на 18 декември няма да спре геополитическия валяк на Меркосур, нито ще напълни бюджета с нови милиарди. Неговата реална функция е да вдигне цената на подписа на лидери като Макрон, които ще използват гнева на тракторите, за да изтъргуват по-големи компенсации за своите национални сектори, докато сделката тихомълком става факт.
