В навечерието на всеки голям протест в Брюксел, сред редовите фермери в Европа се прокрадва едно и също натрапчиво усещане за фалш. Докато тракторите форсират двигателите на улицата, а лидерите на най-мощната лобистка организация Copa-Cogeca държат пламенни речи пред камерите, резултатите на масата за преговори често изглеждат подозрително „меки“. Това разминаване между радикалния вик на площада и тихия компромис в кабинетите на Комисията често се тълкува като предателство или двойна игра. Истината обаче е далеч по-сложна и се корени в самата ДНК на организацията, която страда от тежка, но неизлечима структурна шизофрения.
Когато си част от мебелите на властта
Първата причина за усещането за „двойственост“ е позицията на Copa-Cogeca в хранителната верига на Брюксел. За разлика от радикалните синдикати, които искат да счупят системата, Copa-Cogeca е част от самата система. Те са институционализираният партньор, който десетилетия наред пише черновите на регламентите рамо до рамо с чиновниците от DG AGRI. Тази близост е техният най-голям актив, но и най-тежката им верига.
Ако организацията наистина „обърне масата“ и поведе безкомпромисна война с Европейската комисия, тя рискува да загуби достъпа си до вътрешна информация и лостовете за тихо влияние преди текстовете да станат закони. Затова стратегията им винаги е една и съща: те функционират като буфер, а не като таран. Тяхната роля е да омекотят удара на законодателството върху фермера, а не да го спрат напълно. За редовия производител, който иска революция, този подход на „damage control“ (контрол на щетите) изглежда като съглашателство, но в коридорите на властта това се нарича Realpolitik.
Конфликтът „Фермер срещу Индустрия“
Второто и може би най-важно обяснение за колебливите позиции е кодирано в самото име на организацията. Copa представлява фермерите (първичните производители), а Cogeca – европейските агро-кооперативи. На теория те имат общ интерес, но на практика икономическата им логика често е противоположна. Кооперативите в Западна Европа са огромни индустриални конгломерати – мандри, кланици, търговци на зърно – които оперират на глобалните пазари.
Интересът на фермера е максимално висока изкупна цена на суровината. Интересът на големия кооператив обаче е конкурентна себестойност, за да може да продава сирене или месо в Китай и САЩ. Когато една организация трябва да защитава едновременно продавача на мляко и купувача на мляко, резултатът неизбежно е компромис. Често този компромис накланя везните към индустриалната логика и свободната търговия, което редовият фермер усеща като „нож в гърба“, без да осъзнава, че собствената му представителна организация защитава и неговия контрагент.
Подписът под „Зеления преход“
Най-яркото доказателство за тази вътрешна борба видяхме по-рано тази година при приемането на Доклада от Стратегическия диалог. Copa-Cogeca сложи подписа си под документ, подкрепен и от „Грийнпийс“. На улицата организацията вика срещу зелените рестрикции, но на масата за преговори тя легитимира курса на Урсула фон дер Лайен. Логиката на лобистите беше прагматична: „Ако не сме на масата, сме в менюто“. Те приеха неизбежността на зеления преход, за да си гарантират място при разпределението на бюджета. За фермера, който мрази еколозите, това изглежда като лицемерие. За стратезите в Брюксел това е единственият начин да се запазят субсидиите в дългосрочен план.
Геополитическият разлом: Париж срещу Берлин
Накрая, не трябва да забравяме, че Copa-Cogeca е заложник на своите най-мощни членове с коренно различни национални интереси. Френските фермери (FNSEA) са традиционни протекционисти и яростни противници на Меркосур. Германските фермери (DBV), макар и солидарни на думи, са част от икономика, която живее от експорт и има нужда от отворени пазари за автомобилната си индустрия.
Балансирането между френския протекционизъм и германския експортен прагматизъм води до онези „размити“ декларации, които чуваме толкова често. Организацията е принудена да говори с общи фрази за „равни условия“, защото всяка по-конкретна позиция би взривила вътрешния мир между националните делегации.
Така Copa-Cogeca се оказва в ролята на системния играч, който продава „мир“ на Комисията и „надежда“ на фермерите. И докато тази роля е жизненоважна за функционирането на европейската машина, тя неизбежно оставя горчив вкус у онези, които очакват от своите представители война, а получават дипломация.
