Европейската комисия посрещна блокадата с детайлен отчет за парите, опитвайки се да заглуши политическите искания с финансови аргументи. Единствената свежа новина за България е потвърждението за дела ни от 50-те млн. евро климатична помощ.
От нашия кореспондент в Брюксел
В деня, в който 10 000 фермери блокираха Европейския квартал, Европейската комисия отговори не с нови преговори, а с „медиен щит“. Администрацията на Урсула фон дер Лайен разпространи днес „Отчет за действията в земеделието през 2025 г.“ – документ, чиято цел е да послужи като кризисен PR срещу гнева на площада. Анализът на текста показва, че Брюксел залага на стратегията „претопляне на стари новини“, гарнирана с конкретни числа, за да докаже, че секторът не е изоставен.
300 милиарда евро: Финансовата „защитна стена“
Най-силното политическо послание в отчета е опитът да се убие страхът от „Единния фонд“. За първи път в официална комуникация по време на протест, Комисията акцентира върху конкретното число: минимум 300 милиарда евро за подпомагане на доходите на фермерите (директни плащания) в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР).
Това число не е случайно. То е „подът“ (floor), който ЕК слага на масата, за да каже на протестиращите: „Дори да променим архитектурата на ОСП и да я слеем с други фондове, тази сума е недосегаема (ring-fenced)“. Това е опит за разделяне на икономическия интерес на фермерите (чековете) от политическия (автономията на ОСП).
Спешната помощ в цифри: Кой колко получава?
Отчетът предоставя детайлна разбивка на кризисните плащания през 2025 г., с която Комисията иска да докаже, че реагира на климатичните бедствия. Ето конкретните числа, които касаят пряко и България:
- 50 милиона евро за производителите на плодове, зеленчуци и ядки в 6 държави: България, Полша, Румъния, Унгария, Латвия и Литва. Това е помощта за щетите от климатичните явления през годината.
- 99 милиона евро за фермери в Испания (включително за бурята DANA във Валенсия), Хърватия, Кипър, Латвия и Унгария за природни бедствия.
- 14 милиона евро за Полша за компенсиране на щети от птичи грип.
- 10 милиона евро за Чехия и Словения (неблагоприятни климатични явления).
- 5 милиона евро за Германия (сектори мляко и свинско месо).
Макар сумите да звучат внушително в съвкупност, разбивката показва, че става дума за точкови интервенции, а не за системен щит срещу пазарни сривове.
Административната тежест: 1.6 милиарда спестени?
В отговор на исканията за по-малко бюрокрация, Комисията излиза с конкретна калкулация: приетият наскоро пакет „Омнибус“ за опростяване на ОСП ще спести на европейските фермери 1.6 милиарда евро годишни административни разходи. Това е числото, с което Брюксел иска да затвори устата на критиците за „Зелената сделка“, твърдейки, че вече е направил достатъчно за облекчаване на режима.
Бъдещето: 205 милиона за реклама и 6% за младите
Документът чертае и финансови параметри за бъдещето, които досега оставаха в сянка:
- Промоция на пазарите: За 2026 г. Комисията заделя 205 милиона евро за съфинансиране на промоционални кампании за продукти от ЕС. Това е „морковът“, който се предлага срещу загубата на пазари заради геополитическото напрежение.
- Млади фермери: В Стратегията за приемственост се залага изискване държавите членки да отделят поне 6% от бюджета си по следващата ОСП за млади фермери, с амбициозната цел да се удвои техният брой до 2040 г.
Равносметката
Публикуването на този отчет с толкова много конкретика точно в пика на протеста показва, че Комисията е в дефанзивна позиция. Тя се опитва да „затрупа“ политическите искания (за спиране на Меркосур и CBAM) с финансова статистика. Посланието е: „Ние ви даваме пари (300 млрд.), помагаме при кризи и рекламираме стоката ви (205 млн.)“. Въпросът е дали тези числа ще са достатъчни, за да убедят фермерите на площада, че Брюксел не ги е пожертвал в името на по-големите геополитически сделки.
