В нощта преди протеста институциите договориха предпазния механизъм за вноса. Това е последният коз на Урсула фон дер Лайен, с който опитва да пречупи съпротивата на Франция и Италия преди срещата в Бразилия.
От нашия кореспондент в Брюксел
Късно снощи, докато 10 000 фермери се готвеха да блокират Европейския квартал, в затворените зали на триалога беше постигнат ключов пробив. Европейският парламент и Съветът си стиснаха ръцете за т.нар. „Регламент за предпазните мерки“ (Safeguard Regulation). Това е документът, който трябва да послужи като „политически щит“ за лидерите, които се колебаят дали да подпишат търговското споразумение с Меркосур.
Въпреки този технически успех, политическата съдба на сделката остава висяща. Италия, чрез премиера Джорджа Мелони, и Франция, чрез президента Макрон, продължават да изпращат сигнали, че подписването този уикенд може да е „преждевременно“.
Математиката на компромиса: Прагът от 8%
Спорът през последните седмици не беше дали да има внос от Южна Америка, а кога да се задейства аварийната спирачка. Първоначалното предложение на Комисията беше разследване за пазарни смущения да започва при скок на вноса с 10%. Европарламентът, под натиска на аграрното лоби, искаше 5%.
Компромисът, постигнат снощи, фиксира прага на 8%. Това означава, че Брюксел де факто легитимира увеличаване на вноса на чувствителни стоки (говеждо, пилешко, захар, етанол) с до 8% спрямо средното ниво за последните три години, преди да се намеси. За фермерите това е слаба утеха, но за преговарящите е „златната среда“, която позволява на сделката да оцелее.
Капанът за Мелони и Макрон
Новината за тези 8% не е случайна. Тя е директен опит на Комисията да обезсили аргументите на опозицията в Съвета. До вчера Италия и Франция твърдяха: „Нямаме достатъчно гаранции за нашите фермери“. Днес Урсула фон дер Лайен слага на масата документа и казва: „Ето гаранциите. Прагът е свален, контролът е засилен. Сега нямате причина да ни спрете за Бразилия“.
Това поставя Париж и Рим в тежка ситуация. Ако продължат да блокират, ще изглеждат като саботьори на европейската търговия. Ако приемат, ще трябва да обясняват на фермерите си защо 8% ръст на вноса е приемлив.
Позицията на Бразилия: „Сега или никога“
Натискът се засилва и от другата страна на Атлантика. Президентът на Бразилия Лула да Силва е поставил ултиматум: ако сделката не се подпише сега, докато той е председател на Г-20 и домакин на срещата на Меркосур, преговорите може да замръзнат за години.
Равносметката
Ситуацията в Брюксел е патова. Техническата пречка е отстранена (имаме договорени гаранции), но политическата стена все още стои. Протестът на фермерите днес е „визуалното алиби“, което Макрон и Мелони използват, за да печелят време. Въпросът е дали в следващите 24 часа Комисията ще успее да „купи“ съгласието им с още някой скрит компромис, или Урсула фон дер Лайен ще отлети за Рио само с добри намерения, но без мандат за подпис.
