В Преговорната рамка за МФР приходите от CBAM са заложени като ключов „Собствен ресурс“ за погасяване на дълговете на Съюза. Това превръща регулацията от екологична мярка във фискален императив.
Докато фермерите в Брюксел настояват за преразглеждане или отмяна на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), позовавайки се на загубата на конкурентоспособност, архитектите на европейския бюджет гледат на казуса през съвсем различна призма – тази на приходите. В документа, който направлява преговорите за Многогодишната финансова рамка (МФР) 2028-2034 (ST 16344/25), се крие един детайл, който обяснява защо съпротивата на администрацията срещу исканията на сектора е толкова твърда. CBAM не е просто инструмент на Зелената сделка; той е планиран като банкомат за бюджета на ЕС.
75% за Брюксел: Цената на дълга
На страница 43 от проекта за Преговорна кутия, в раздела за „Собствени ресурси“ (Own Resources), е записано кратко, но решаващо изречение: „Приходи от Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) с процент на отчисления от [75]%.“
Това число променя изцяло политическата икономия на дебата. Комисията планира три четвърти от всеки евроцент, събран от вноса на торове, стомана, алуминий (а в бъдеще вероятно и резервни части и машини), да отива директно в централния бюджет на ЕС. Тези средства са жизненоважни за обслужването на лихвите и главницата по дълга от „NextGenerationEU“ – спасителния план след COVID-19. Ако CBAM бъде спрян или драстично орязан под натиска на улицата, в приходната част на бюджета се отваря структурна дупка, която трябва да бъде запълнена чрез увеличаване на вноските на държавите членки – нещо, което „пестеливите“ страни като Германия и Нидерландия категорично отказват.
Индустриалната логика на разширяването
Този фискален мотив хвърля нова светлина и върху плановете за разширяване на обхвата на механизма към готови продукти (downstream products). Включването на винтове, болтове и машинни компоненти в облагането не е само въпрос на предотвратяване на заобикалянето на правилата. Това е и въпрос на разширяване на данъчната основа. Колкото повече стоки попадат под ударите на CBAM, толкова по-голям е приходният поток към Брюксел. Затова, когато фермерите протестират, че машините им ще поскъпнат, те се сблъскват не просто с екологична идеология, а с бюджетна математика.
Възможният изход: Компенсация, не отмяна
Фактът, че CBAM е заложен като приходоизточник, прави пълната му отмяна малко вероятен сценарий. Това би изисквало пренаписване на цялата финансова архитектура на Съюза. По-реалистичният път за преговарящите от аграрния сектор не е да искат спиране на механизма, а да настояват за целеви компенсации. Ако 75% от приходите отиват в Брюксел, секторът може да се бори останалите 25% (които остават в държавите членки) или част от европейския пай да бъдат „заградени“ (ring-fenced) за подпомагане на фермерите, които плащат по-скъпи торове и техника.
Битката срещу CBAM навлиза в най-тежката си фаза. Това вече не е спор за климата, а спор за платежоспособността на Съюза. И в този спор, аргументите на финансовите министри често тежат повече от тези на тракторите, освен ако секторът не промени тактиката си от „отхвърляне“ към „преразпределение“.
