В началото на декември, когато активният земеделски сезон затихва, фермери, агрономи и експерти от цялата страна се събраха в Разлог за един открит и професионален диалог. Поводът бе годишният семинар на фирма „Амитица“, лидер в биологичната растителна защита, а домакин – управителят на компанията Здравка Смиленова.
Атмосферата в залата бе далеч от сухата теория. Вместо корпоративни презентации, срещата се превърна в трибуна за споделяне на реален опит – понякога горчив, но често победоносен – от битката с климатичните промени и устойчивите вредители.
20 000 декара опит: Думата на практиците
Основен акцент в дискусията постави агр. Мариян Пеев, председател на Българската асоциация за иновативно земеделие и ръководител на земеделска кооперация, обработваща 20 000 декара земя. Неговите резултати предизвикаха сериозен интерес сред колегите му, защото разбиват мита, че биопрепаратите са „слаби“ или приложими само в малки градини.
В стопанството си агр. Пеев отглежда четири основни култури – пшеница, ечемик, рапица и слънчоглед. Той представи конкретен сравнителен анализ при пшеницата, проведен в землището на село Окоп, Ямболско. На поле на фирмата е изведен опит, като половината площ е третирана изцяло по технология на „Амитица“ с обеззаразяване на семената чрез микоризния препарат „Еко Проп“ и биоинсектицида „Натуралис“.
Най-впечатляващият резултат идва от конкретен парцел от 20 декара в рамките на това поле, който е оставен умишлено без никакви торове и е третиран единствено с биологичните продукти. „Разликата в добива между натореното и абсолютно неторенто поле беше едва 14 килограма. Това е отлично постижение, имайки предвид липсата на скъпи торове и тежките климатични условия през април,“ категоричен бе агр. Пеев пред аудиторията.
Сушата като тест за интелигентност
Една от най-горещите теми бе устойчивостта на културите по време на летните жеги. Агр. Пеев сподели наблюденията си върху слънчогледа през изминалото лято – сезон, белязан от екстремна суша, която компрометира реколтата в голяма част от страната. Докато съседни полета, третирани със скъпа химия, са „изгорели“ още през юни-юли, масивите, защитени с продуктите на „Амитица“, са запазили зеления си цвят и жизненост до жътва.
Ключът към успеха, според агр. Пеев, не е само в препаратите, а в цялостната философия на почвеното здраве. Той е един от пионерите в програмата CarbonSafe (въглеродно земеделие) у нас, като постига забележително количество въглеродни сертификата на декар. Тайната се крие в използването на специални междинни покривни култури – смес от бял синап, ряпа (дайкон) и черен овес, които се засяват още през август от Лидер Консултинг. Тази „зелена жилетка“ на почвата, комбинирана с минимални, плитки обработки (между 10 и 15 см), запазва влагата по много ефективен начин.
„Когато ожънахме, при съседите почвата беше бетон – не можеха да дисковат заради спечената земя. При нас беше мека, влажна и успяхме да засеем навреме, преди есенните дъждове,“ обясни специалистът.
Войната с невидимия враг в почвата
Централна тема на семинара бе борбата с почвените неприятели – телени червеи, попови прасета, нощенки и ларви на различни бръмбари. Здравка Смиленова разясни механизма на действие на хитовия продукт Натуралис, базиран на гъбата Beauveria bassiana. Продуктът е с регистрация в БАБХ за биологичен фунгицид. За разлика от химическите инсектициди, които убиват наред, гъбата действа избирателно – тя атакува хитиновата обвивка на вредителите и ги унищожава, като в същото време напълно щади дъждовните червеи, които нямат хитин и са полезни за аерацията на почвата.
В дискусията се включи Александър Нацев, зърнопроизводител и зеленчукопроизводител от Ловеч, който сподели своя специфичен опит при картофите и пипера. При засаждането на картофи той прилага препарата чрез директно опръскване на клубените и браздата. Този метод създава защитна зона около семето, която не само отблъсква телените червеи, но и чрез добавянето на „Еко Проп“ предпазва от почвени патогени като ризоктония.
Още по-сериозно предизвикателство за Нацев се оказва поповото прасе при пипера, което буквално „стриже“ насажденията. Тъй като вредителят живее дълбоко в почвата, повърхностното пръскане е неефективно. Решението, което фермерът е открил, е вкарването на „Натуралис“ чрез системата за капково напояване. Така препаратът достига директно до кореновата зона, където поповото прасе нанася най-големи щети.
Александър Нацев подчерта, че технологията при зърнени култури на Амитица в тяхното стопанство вече е трайна част от тяхното производство.
Стратегии за спасяване на овощните градини
При трайните насаждения битката е още по-сложна, особено срещу ларвата на черната златка (Capnodis tenebrionis), която е способна да унищожи цели масиви с кайсии и череши. Агр. Пеев, който стопанисва 100 декара кайсии и 200 декара череши, предупреди колегите си, че при овошките капковото напояване не е достатъчно за внасянето на биоинсектицида.
За да се гарантира успех, агр. Пеев препоръчва направа на „венец“ около ствола на дървото (около 50 см) и поливане с минимум 10 литра работен разтвор на дръвче. Изключително важно е температурата на почвата да е над 15 градуса, за да се активира гъбата. Ако почвата е суха, след третирането трябва да се извърши обилно поливане с 50-60 литра вода, за да може препаратът да проникне в дълбочина, където ларвите гризат корените. Този подход, макар и трудоемък, е спасил градините му след две тежки години на нападения.
Технологията, която „изправя каручката“
Семинарът в Разлог показа ясно, че българското земеделие навлиза в нов етап на зрялост. Фермерите вече не търсят просто „отрова“ за вредителите, а комплексни решения, които подобряват структурата на почвата и правят растенията устойчиви на климатичните аномалии. Опитът на професионалисти като агр. Пеев и Александър Нацев доказва, че биологичните методи работят ефективно дори на големи площи, стига да се прилагат с разбиране и прецизност.
Както обобщиха домакините в края на срещата, в земеделието често „дребните камъчета обръщат каручката“, визирайки пропуските в технологията. Но именно споделеният опит и иновативните биологични решения са силата, която не само изправя каручката, но и ѝ помага да върви уверено напред, въпреки сушата и кризите.
