На 14 януари в Марсилия приключи изключителен тридневен съдебен процес, който разкри функционирането на мащабна мрежа за внос на забранени пестициди от Испания. Случаят се определя от разследващите като извънреден заради мащаба на замесените стопанства и факта, че аграрни нарушения от такъв тип рядко стигат до наказателно производство с искания за ефективен затвор. Ерве Клоатр, следовател от Националната ветеринарна и фитосанитарна следствена бригада (BNEVP), подчерта пред съда, че става дума за индустриални структури, които доминират пазара на зеленчуци във Франция.
Мащабът на производството и мрежата за нелегален внос
Основните фигури в процеса са двама от най-влиятелните производители в сектора. Дидие Корний, чрез своята компания Reveny, управлява над 20 000 декара земя, разположени между Алпите и Камарг, което го прави един от най-големите производители на салати в страната. Неговото стопанство е ключов доставчик за световни марки и преработватели като Bonduelle, Les Crudettes и Florette. Заедно с него е подсъдима и Фредерик Берл, чиято компания Des Sansouires разполага с 13 000 декара площи и е водещ производител на пъпеши.
Общо шестима фермери от департаментите Дром и Буш дю Рон са обвинени в притежание на пестициди, забранени за употреба във Франция в периода между 2019 и 2024 г. Ключова роля в схемата играе 78-годишният Ален Ебрар, сочен за посредник с испанска компания за препарати за растителна защита. Той е обвинен в организирането на вноса на тези продукти, действайки като „бизнес фасилитатор“ за едрите производители, търсещи по-евтини алтернативи на легалните фитосанитарни средства.
Системата пред съда: Икономическата логика на нарушенията
Прокурорът по делото акцентира върху факта, че съдът не трябва да съди просто количествата конфискувана химия, а функциониращата система за максимизиране на печалбите. При обиските в стопанствата са иззети общо 3,5 тона забранени продукти, което обвинението определи като „само повърхността“ на дейността на мрежата. Централният аргумент на прокуратурата е, че престъпната дейност е базирана изцяло върху стремежа към максимален профит, тъй като забранените препарати са били значително по-евтини от техните легални еквиваленти, въпреки че не са били жизненоважни за оцеляването на реколтата.
В процеса като граждански ищци се включиха осем асоциации и синдикатът Confédération paysanne. Сред тях са France Nature Environnement, Лигата за защита на птиците и потребителски организации като UFC-Que Choisir и CLCV. Тяхното присъствие подчертава риска, който подобни практики носят не само за околната среда, но и за човешкото здраве, тъй като продукцията на тези стопанства достига до масовия потребител чрез най-големите търговски вериги.
Безпрецедентни искания за присъди и финансови санкции
За пръв път в случай от такъв характер прокуратурата настоява за ефективни присъди „лишаване от свобода“. За Дидие Корний, наричан в залата „Кралят на салатите“, се иска наказание от шест месеца затвор, докато за посредника Ален Ебрар искането е за десет месеца. Останалите подсъдими са застрашени от условни присъди между четири и осем месеца. Финансовите претенции на държавата също са значителни: 65 000 евро глоба за доставчика, между 15 000 и 40 000 евро за производителите и суми от 35 000 до 80 000 евро за техните компании.
Обвинението настоява, че тези санкции трябва да послужат като сигнал към индустрията, че регулаторният контрол не може да бъде пренебрегван в името на пазарната доминация. Прокурорът подчерта, че големите компании, които доминират пазара, носят по-голяма отговорност пред обществото и безопасността на хранителната верига.
Сривът на доверието в екологичните сертификати
Един от най-критичните моменти в делото беше повдигнат от Националната асоциация за защита на потребителите (CLCV) по отношение на екологичното сертифициране. Оказа се, че част от разследваните оператори са използвали етикета HVE (Висока екологична стойност), който трябва да гарантира на потребителите качество и устойчивост на производството. Разкритията по делото демонстрират, че тези етикети невинаги са надеждна гаранция, когато контролът върху складовите наличности на пестициди е компрометиран.
Този аспект на скандала поставя под въпрос ефективността на държавните и независимите одиторски системи във Франция. Асоциациите подчертаха, че потребителите са били подвеждани да купуват продукти с добавена стойност на базата на сертификат, докато в производствения процес са използвани нелегални химикали за намаляване на разходите.
Линията на защитата и финалният срок
По време на изслушванията четиримата присъстващи фермери се опитаха да обяснят наличието на забранените препарати в стопанствата си с „професионална небрежност“ или „неправилно управление на запасите“. Техните адвокати оспориха липсата на фактически доказателства, че пестицидите действително са били приложени върху посевите, а не просто съхранявани в складовете. Те определиха исканите наказания като прекомерни и необосновани спрямо липсата на доказан реален ущърб върху крайния продукт.
Решението на съда в Марсилия се очаква на 7 април. Присъдата ще бъде ключова за сектора на зеленчукопроизводството в цяла Европа, тъй като ще покаже дали съдебната система е готова да премине към реална криминализация на индустриалните нарушения в земеделието.
