В Европейския парламент започнаха ключовите преговори за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г. Основният въпрос в дискусиите е предложението на Европейската комисия (ЕК) за радикална промяна в архитектурата на финансирането: сливане на 52 досегашни програми в едва 16 мащабни фонда. Тази промяна предвижда създаването на т.нар. Национални планове за партньорство (NRPPs), в които земеделските субсидии и регионалното развитие ще бъдат обединени под общо управление, договаряно директно между Брюксел и националните правителства.
Техническата същност на промяната: Какво представляват NRPPs?
В сегашния си вид Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионната политика функционират като отделни стълбове с ясни правила и защитени бюджети. Новият модел на Комисията цели „гъвкавост“ – средствата да не са предварително разпределени по строго секторни линии, а да се отпускат на държавите членки срещу изпълнение на специфични реформи и условия. За професионалния сектор това означава, че земеделските средства ще загубят своя автономен статут и ще зависят от политическите приоритети на националните правителства, което позволява пренасочването им към други сфери като енергетика или цифрова трансформация.
Позициите на основните политически групи
Политическите групи в ЕП вече внесоха своите поправки към проектобюджета, като основните различия са в обема на средствата и запазването на самостоятелните програми:
- Европейска народна партия (ЕНП): Групата подкрепя 10% увеличение на общия бюджет до 1,78 трилиона евро. Основното им искане е пълно възстановяване на отделните бюджетни редове за земеделските и регионалните програми. Позицията на ЕНП е, че агросекторът трябва да получи повече средства в сравнение с кохезионната политика, като се гарантира, че субсидиите ще достигат директно до производителите, а не чрез общи национални планове.
- Социалисти и демократи (S&D): Също предлагат 10% ръст на бюджета, но настояват за връщане на поне шест самостоятелни линии, които ЕК се опитва да закрие (здравеопазване, климат, социална политика и земеделие). Те предлагат и отделен фонд от 100 милиарда евро за справяне с жилищната криза, който да бъде интегриран в новата бюджетна структура.
- Зелените: Настояват за най-голямото увеличение – 21% от размера на бюджета (до 1,95 трилиона евро). Техните приоритети са насочени към индустриална политика, научни изследвания и инфраструктура, като предлагат голяма част от средствата за природа (LIFE) да се финансират през частта от националните планове, която заменя досегашните екологични програми.
- Renew (Либерали): Не са внесли детайлни цифри, но акцентират върху „стратегическата автономия“ и строгите условия за върховенство на закона при отпускането на средствата през всеки от новите фондове.
Сравнение на бюджетните линии (в милиарди евро, по цени от 2025 г.)
| Програма | Предложение на ЕК | ЕНП (EPP) | Социалисти (S&D) | Зелени (Greens) |
| Национални планове (NRPPs) | 771 | 860 | 861 | 890 |
| Европейски фонд за конкурентоспособност | 207 | 218 | 234 | 260 |
| Хоризонт Европа (Horizon Europe) | 155 | 177 | 158 | 200 |
| Еразъм+ (Erasmus+) | 36 | 45 | 40 | 60 |
| Общ размер на бюджета | 1 614 | 1 783 | 1 783 | 1 951 |
Анализ на последствията
Процедурата предвижда вот на общата позиция на Парламента през май, след което ще започнат преговорите със страните членки. Основният риск пред земеделския сектор е „пакетното“ финансиране. Ако моделът на NRPPs бъде приет без ясни секторни гаранции, ОСП ще спре да съществува като наднационална политика с общи правила. Вместо това, земеделието ще се превърне в предмет на вътрешен пазарлък във всяка държава членка, където средствата могат да бъдат „арбитрирани“ в полза на по-шумни или по-актуални за момента политически теми.
За професионалните наблюдатели дебатът не е за това дали бюджетът да бъде по-голям, а дали ще бъде по-прозрачен. Докато ЕК се стреми към модел на „плащане срещу реформи“, Парламентът, чрез позициите на ЕНП и Социалистите, се опитва да запази предвидимостта на финансирането за сектори със стратегическо значение, какъвто е земеделието.
Скритите заплахи в бюджет 2028-2034: За какво мълчат заглавията?
Докато фокусът на земеделския сектор е логично върху запазването на ОСП като самостоятелна програма, в преговорните позиции на партиите в ЕП се прокрадват няколко детайла, които могат да се окажат фатални за ликвидността на фермите след 2028 г.
Жилищната криза като пряк конкурент на земеделието
Социалистите (S&D) предлагат 100 милиарда евро за решаване на жилищната криза в ЕС. Най-важното тук е източникът на финансиране: те искат тези пари да дойдат от Националните планове (NRPPs) и новия Европейски фонд за конкурентоспособност. Тъй като общият бюджет е краен, всеки евроцент за „социални жилища“ е евроцент по-малко за „земеделски субсидии“ в рамките на общия национален кюп. Фермерите вече няма да се състезават само с пътища и жп линии, а с нуждите от достъпни наеми в големите градове.
„Стратегическа автономия“ и върховенство на закона (Renew)
Либералите от Renew настояват за прилагане на строги условия за върховенство на закона върху целия бюджет. В превод: ако Брюксел реши, че дадена държава не спазва определени демократични стандарти, той може да спре плащанията по целия Национален план. Ако земеделието е част от този план, фермерите се превръщат в „заложници“ на политическите спорове между София и Брюксел. Плащанията могат да бъдат блокирани не заради нарушения на полето, а заради съдебни реформи или медийна свобода.
Приоритетът на ЕНП: Земеделие срещу Региони
Интересен и малко коментиран детайл е, че ЕНП предлага в своите изменения да се насочат повече пари към земеделие, отколкото към регионална политика. Това е нож с две остриета. От една страна, е добра новина за сектора, но от друга – ще настрои местните власти (кметове и областни управители) срещу агробизнеса в битка за националния бюджетен ресурс.
Възстановяване на дълга по COVID-19
Общите суми в таблицата изключват погасяването на заемите, взети от ЕС за възстановяване от пандемията. Този дълг е огромен и лихвите по него растат. Когато започне реалното му плащане през следващата МФР, това ще окаже огромен натиск за орязване на „традиционните“ разходи (субсидии), за да се покриват вноските към кредиторите.
Едно наум: Битката не е само за „самостоятелен бюджетен ред“. Дори и ОСП да остане самостоятелна, тя ще се сблъска с нови, социално чувствителни приоритети (жилища) и ще бъде подложена на политическа дисциплина (върховенство на закона), каквато досега не е познавала в такъв мащаб.
