През настоящата седмица в Страсбург темата за състоянието на европейския млечен сектор заема централно място в дневния ред на европейските институции. Даниел Буда, заместник-председател на Комисията по земеделие в Европейския парламент, официално сигнализира за настъпваща мащабна криза в сектора. Основните индикатори сочат за сериозен пазарен дисбаланс, породен от едновременното нарастване на обемите произведено мляко в рамките на Съюза и трайното свиване на потреблението. Тази комбинация генерира засилен натиск върху изкупните цени и затруднява осигуряването на конкурентни нива на заплащане за производителите.
Разминаване между официалните оценки и реалността на терена
Ситуацията бе обект на обсъждане по време на последните заседания на Съвета на министрите по земеделие и рибарство (AGRIFISH), където на този етап бе преценено, че не се налагат преки пазарни интервенции. Даниел Буда обаче посочва, че реалните факти от терена показват задълбочаване на проблемите. В редица държави членки дори добре капитализирани и модерни стопанства, оборудвани с роботизирани системи за доене, са принудени да прекратяват дейността си. Това разминаване между официалните оценки и практическата реалност налага преразглеждане на политиките за подкрепа, преди негативните ефекти да станат необратими за производствената база.
Механизми за намеса в условията на свръхпроизводство
В рамките на дискусиите в Страсбург се предлага активиране на конкретни европейски механизми за намеса, предвидени в Общата организация на пазарите (ООП). Основният инструмент, който Даниел Буда настоява да бъде приложен своевременно, е схемата за частно складиране на млечни продукти (масло, сухо обезмаслено мляко и сирена). По своята същност този механизъм представлява финансова субсидия, чрез която Европейският съюз покрива разходите на производителите или търговците за съхранение на продукция извън търговската мрежа за определен период — обикновено между 90 и 210 дни.
Целта на частното складиране е временно да изтегли излишните количества от пазара, за да се намали текущото предлагане и да се предотврати срив в изкупните цени. Чрез покриването на разходите за склад и застраховка, ЕС стимулира стопанските субекти да задържат стоката, вместо да я реализират на безценица в момент на ниско потребление. Според представителите на Комисията по земеделие в ЕП, институциите носят отговорност за осигуряването на тази „защитна мрежа“, тъй като млекопроизводителите нямат възможност за мигновена реакция на пазарните колебания без риск от ликвидация на биологичния актив.
Предстоящи решения за пазарна регулация
Резултатът от политическите консултации през седмицата ще определи дали Европейската комисия ще премине към активни стъпки за пазарна регулация чрез активиране на складирането или чрез други финансови инструменти за стабилизиране на доходите. За професионалния сектор в Европа тези решения са ключови за икономическото оцеляване на фермите в периода на пазарен шок. Предстои да се уточни какъв обем от средства ще бъде ангажиран и в какви срокове механизмите за стабилност могат да започнат да функционират реално на територията на държавите членки, за да се осигури предвидимост за следващата стопанска година.
