Млечният сектор се намира в състояние на перфектна буря. Спад на изкупните цени, промяна в потребителските навици и агресивен натиск от страна на преработвателите поставят под въпрос оцеляването дори на големите стопанства. Украинецът Михайло Травецки е уникален събеседник за тази тема – той развива семейния проект „Ферма Велес“, където отглежда 30 млечни крави със собствена преработка, и същевременно управлява животновъдството в голям агрохолдинг с няколко хиляди глави добитък.
Редакционен коментар: Публикуваме това интервю с Михайло Травецки, за да предложим на българските земеделци една по-широка навигационна карта на случващото се в млечния сектор. Масовото убеждение у нас, че кризата се дължи единствено на вноса от Украйна, често ни пречи да видим глобалните тектонични размествания на пазарите. Истината е, че фермерите в Украйна днес се сблъскват със същия институционален и пазарен натиск, през който преминават и нашите стопанства. Травецки дешифрира механизми, които не познават граници: оттеглянето на Китай от световния пазар, американския дъмпинг в Европа и неизбежния процес на „американизация“ на производството. Това е разказ за споделената несигурност и за пътя, по който украинското земеделие тръгва – път, който ние в България вече познаваме добре.
В това подробно интервю той анализира защо традиционните пазарни цикли спряха да работят, има ли „картел“ между млечните предприятия и каква е стратегията за оцеляване на малкия фермер в ерата на „американизация“ на сектора.
Ценовата пропаст: От суровината до рафта
Г-н Травецки, Вие виждате ситуацията от двете страни – малката бутикова ферма и големия холдинг. Какви са реалните числа в момента?
Разликата е огромна и тя обяснява всичко. В моята малка ферма най-ниската цена, на която продавам литър мляко днес, е еквивалентът на близо 1 € (40 гривни). Когато го продавам през собствена преработка като готов продукт, цената достига до 2 € на литър. Аз не разчитам на пазара на сурово мляко.
В същото време големите стопанства, които произвеждат по 25 и повече тона на ден, за да натоварят една цистерна, получават около 0,35 €/л (14-14.5 гривни). При малките ферми, които предават малки обеми на заводите, цената пада до критичните 0,25 – 0,30 €/л. 10 гривни (0,25 €) за литър е „нормалната“ изкупна цена днес за малките. Това е прагът, под който производството става икономически абсурдно.
Как се постига цена от 1 евро за литър сурово мляко при Вас?
Това е цената на дребно. В столицата трилитров буркан мляко от ферма се продава за 120-150 гривни (3-3.80 €). Освен това аз предлагам хипоалергенно мляко тип А2 от крави от Сивата украинска порода, където цената започва от 1.80 € за литър. Когато добавиш стойност и специфичен продукт, спираш да бъдеш жертва на заводите.
Къде е точката на пречупване? Пресякоха ли я вече индустриалните и малките ферми?
Ключът тук са мащабът и продуктивността. Представете си две ферми с по 1000 крави: едната дои средно 25 литра, другата – 40 литра. При същите разходи за персонал, енергия и инфраструктура, себестойността на литър при втората ферма е много по-ниска.
Днес цената на млякото зависи пряко от мениджмънта – как е организирано храненето и поддръжката. За големите комплекси с висока продуктивност (над 35 литра), текущите изкупни цени са на самия лимит на рентабилността. Ако от 1 март цените паднат отново, не само малките, но и големите индустриални предприятия ще влязат в чиста загуба.
Защо пазарната логика спря да работи?
Обикновено през януари и февруари цените на млякото растат поради по-ниското предлагане. Защо тази година тенденцията е обратната?
Защото се натрупаха фактори, които парализираха пазара. Първо, имаме огромен демографски срив – милиони хора напуснаха домовете си, консумацията спадна драстично. Произвеждаме повече, отколкото можем да изядем.
Второ, вижте рафтовете в супермаркетите. Над 30% от продуктите са внос – полско мляко, холандски сирена. Те често са по-евтини от местните. Търговските вериги диктуват условията на преработвателите, а преработвателите прехвърлят целия натиск върху фермера. Частният сектор, който все още е половината от добитъка, е „офшорката“ на преработвателя – там купуват най-евтиното мляко и чрез него балансират маржа си, като го смесват със скъпото мляко от фермите.
Твърдите, че причините не са само вътрешни, но и глобални. Какво се случва на световния пазар?
Китай е големият фактор. Те се научиха да произвеждат собствено мляко, натрупаха огромен добитък и станаха практически независими от европейския и световния внос. Това предизвика верижна реакция. САЩ, които имат свръхпроизводство, започнаха да заливат европейския пазар с евтини млечни продукти на прах и масло. Европа започна да сваля цените и да поставя бариери.
Когато световните гиганти като FrieslandCampina започнат да насочват цените надолу в целия регион, за да балансират глобалната си икономика, това се усеща моментално.
Има ли „конспирация“ или картел между мандрите?
Разбира се. Да има обективни проблеми – ток, генератори, логистика. Но колите се движат, млякото се приема и преработва. Мандрите просто започват да се „натискат“ взаимно: „цената пада“, „пазарът е труден“. Синхронизират се. Ако една голяма компания обяви 0.35 €/л, утре това става цена за цялата страна.
Стратегия за оцеляване: Вертикална интеграция срещу „Американизация“
Движим ли се към „американизация“ – само огромни комплекси по 1000+ крави? И ако да, какво е бъдещето на малките?
Да, отиваме натам. Това ми напомня за случилото се в Чехия, Полша и Прибалтика при влизането им в ЕС. Там заклаха почти целия добитък в личните стопанства и малките ферми, защото условията ги принудиха. Останаха само 20% от животните, а после секторът бе изграден наново чрез внос на нови стада, но вече строго регулиран и индустриализиран.
Днес малкият фермер, който произвежда само суровина, не е нужен на никого. Всички програми за подкрепа го заобикалят. Тенденцията е към окрупняване.
Това означава ли, че малките нямат шанс?
Напротив, те ще оцелеят, но само ако променят модела си. Ще оцелеят тези, които изградят своя вертикална структура: производство, преработка, продажби. Колкото по-малко посредници, толкова по-сигурен е бизнесът. Днес законодателството позволява да работиш прозрачно – да продаваш онлайн, на фермерски пазари, да имаш касов апарат.
Ферми с до 200 крави имат и друг „коз“ – пасищата. Те могат да преминат на паша и да намалят наполовина себестойността на литър мляко. Това не е състезание за мащаб, а битка за оцеляване през управление на разходите. Ако произвеждаш два тона мляко – бутилирай го, направи сирене, затвори цикъла. Това е шансът за живот.
Ще затворите ли Вашата ферма, ако кризата се задълбочи?
Не. Когато в началото на войната имаше пълен глад за фураж, не затворих. Намирах начини. И сега ще го направя. Малките ферми са по-гъвкави. Големият комплекс не може просто да се „изключи“ като машина – там има социален фактор, земя, огромни вложени ресурси. Но малкият може да се диверсифицира бързо. Бъдещето на малкия фермер е в това да бъде майстор на своя продукт, а не доставчик на евтина суровина.
