Напоследък все повече управители обичат да влязат в кабинета на агронома и да кажат: „Ти познаваш най-добре всички процеси на полето, работиш с куп софтуерни програми и с таблет – трябва да помогнеш с икономиката на хектара, изчисли я“. А агрономът, дори и да не е счетоводител, неизбежно участва в процеса на бюджетиране. И макар икономиката, преподавана някога в университета, да е останала далеч назад с последната затворена страница на учебника, сметките все пак трябва да се направят.
Няма да твърдим, че това е лесно и че трябва да се приема радостно като допълнително натоварване в името на личностното развитие. Въпреки това има няколко практични насоки как по-добре да се организира работата и на какво да се обърне внимание.
EBITDA – икономиката „по модерния начин“
Ефективността на направление „Растениевъдство“ в конкретно стопанство, както и икономическата резултатност на всеки отделен хектар в рамките на това стопанство, все по-често се оценяват чрез показателя EBITDA. Именно този „модерен“ параметър се използва от компаниите като мярка за сравнение и той позволява да се проследи как се формира печалбата от всеки хектар.
По принцип изчисляването му е задача на счетоводството на предприятието. Но нека бъдем откровени – малко счетоводители са склонни да поемат допълнителна работа, а ръководството често предпочита да прехвърли този ангажимент върху агронома с аргумента: „Ти най-добре познаваш технологичните процеси на полето, на теб ще ти е по-лесно да го изчислиш.“
Какво представлява EBITDA и как се изчислява на хектар
EBITDA е печалба преди лихви, данъци и амортизации. Показателят може да се изчислява както за цялото направление „Растениевъдство“, така и за всеки отделен хектар. Това позволява да се оцени ефективността както на отделната култура, така и на целия поземлен ресурс на стопанството.
На пръв поглед изчислението изглежда просто: от общия приход от хектар (стойността на реализираната продукция) се изваждат всички разходи за този хектар в процеса на отглеждане (себестойността на продукцията), както и дължимият ДДС.
Ако продукцията се продава по експортни договори, ставката на ДДС е 0%. При реализация на вътрешния пазар ДДС е 20% върху стойността на продадената продукция.
Формулата изглежда така:
EBITDA на хектар = приход от хектар – себестойност на продукцията на хектар – ДДС
Къде е трудността
Основният проблем при това изчисление не е самата формула, а правилното определяне на разходите.
Често в себестойността се включват само разходите за продукти за растителна защита, торове, семена и възнаграждения на служителите, работили на конкретния хектар. В действителност обаче разходните позиции са значително повече. За да бъде резултатът достоверен и точен, е необходимо да се отчетат всички релевантни компоненти.
Основни разходни пера при изчисляване на EBITDA на хектар
-
Възнаграждения на механизаторите – съобразно извършените технологични операции, утвърдените разценки или почасовото заплащане. Най-практично е разходът да се изчислява за цялата площ и след това да се разпредели на хектар.
-
Възнаграждения на останалия персонал – препоръчително е тук да се включат всички служители, които имат отношение към конкретния хектар: агрономи, технически персонал, охрана и др.
-
Начисления върху работните заплати – всички дължими осигурителни и данъчни начисления, свързани с труда.
-
Разходи за горива и смазочни материали – на база реално изразходваните литри на хектар.
-
Разходи за автомобилен транспорт – в т/км или друг приложим разчет, в зависимост от вътрешната методика на стопанството.
-
Разходи по машинно-тракторния парк (МТП) – възнаграждения и гориво, разпределени към конкретния хектар.
-
Стойност на семената – независимо дали са собствено производство или закупени. Ако са използвани както собствени, така и закупени семена, те следва да се отчетат като отделни разходни позиции.
-
Разходи за торове.
-
Разходи за продукти за растителна защита.
-
Разходи за машинен парк – ако техниката е собствена, се отчита амортизационният и експлоатационният разход; ако е наета – стойността на услугата.
-
Разходи за вода и други консумативи, когато са приложими.
Важно е да се подчертае, че разходите за аренда или наем на земята не се включват в този списък при изчисляване на EBITDA на хектар.
Работа в екип със счетоводството
На този етап е необходима тясна координация между агронома и счетоводителя. Агрономът предоставя технологичната карта за конкретното поле, като предварително проверява дали планираните операции съответстват на реално извършените. Счетоводството изчислява стойността на всяка операция и на всеки използван ресурс.
След това се формира общата сума на преките разходи и на общопроизводствените разходи, за да стане ясно какъв е реалният финансов ресурс, вложен в един хектар.
Едва след това от приходите от този хектар могат да се извадят всички разходи и да се определи какъв финансов резултат генерира той. Паралелно с това може да се изчисли точната себестойност на произведената продукция – информация, която е необходима за обективна оценка на вложенията и възвръщаемостта им.
Какъв е смисълът от изчислението?
След като сте преминали през сравнително сложния процес на калкулация, следва въпросът как да представите резултатите пред ръководството и как да обясните получените стойности. Най-добрият подход е това да се прави чрез конкретни примери.
Често се чува въпросът: „EBITDA изглежда незадоволителна – защо не е по-висока?“. Според опитни финансови специалисти, в настоящите пазарни условия показател в диапазона 170–212 евро на хектар вече може да се счита за добър резултат и индикатор, че стопанството като цяло функционира устойчиво. При по-ниски стойности е необходимо детайлно анализиране на производствения процес – къде възникват отклоненията и кои разходни позиции изискват оптимизация.
Важно е да се подчертае, че EBITDA не представлява чиста печалба. След приспадане на лихви, данъци, амортизации и други финансови задължения, реалният свободен паричен поток на стопанството ще бъде по-нисък.
„Планирахме, че от закупените семена ще получим с 50–75 евро повече приход на хектар, а на практика резултатите от закупените и от собствените семена излязоха приблизително еднакви. Как сега да убедим ръководството, че все пак е по-добре да купуваме семена?“
На първо място трябва да се сравнят технологичните карти на съответните полета. Възможно е при закупените семена да е прилагана различна, по-скъпа схема на растителна защита или торене, което автоматично увеличава разходната част.
На второ място следва да се анализират показателите за добив от полетата със собствени и със закупени семена. Ако разликата в добива е била 2–3 т/ха, това безспорно е аргумент в полза на закупените семена. В същото време EBITDA може да остане приблизително равна, тъй като спадът в цените на земеделската продукция е „изравнил шансовете“. В подобна ситуация допълнителните 2 тона продукция просто покриват по-високата стойност на качествения посевен материал, но не генерират осезаем допълнителен допълнителен финансов резултат.
На трето място резултатите трябва да се прегледат още веднъж внимателно и обективно, с въпроса: действително ли има основание да се настоява за закупуване на семена, или икономическата логика в конкретната година не го подкрепя?
Често се чува тезата: „Полученият резултат е отговорност на агронома“. Това не е коректно. Полученият резултат е колективна отговорност. Във формирането на печалбата участват няколко ключови фактора: правилно отглеждане и прибиране на реколтата, ефективна реализация на продукцията и оптимизиране на производствените разходи.
Отглеждането и прибирането на реколтата действително са пряка отговорност на агронома. Реализацията на продукцията и управлението на разходите обаче са в компетенцията на ръководството. Следователно показателят EBITDA е резултат от съвместна работа. Най-конструктивният подход не е да се търси кой ще понесе цялата отговорност, а да се анализира къде и по какъв начин може да се подобри този показател.
След като вече сме се уморили да изчисляваме и да изготвяме отчети, естествено възниква въпросът: защо цялата тази работа е необходима на агронома? Неговата задача е да отгледа, опази и прибере реколтата, а изчисленията – нека ги правят тези, които са учили финанси.
От една страна, това изглежда логично – всеки трябва да изпълнява своята функция. От друга страна, ако не виждаш цялостния резултат от собствената си работа, ако нямаш пълна картина – включително финансова – за дейността си, никога няма да разбереш къде действаш правилно и къде допускаш грешки.
Подобни изчисления позволяват технологичният процес да се проследи поетапно – на хартия, в числово и парично изражение. Те дават възможност да се идентифицира къде може да се оптимизират разходи и къде рискът не е оправдан. Позволяват да се оцени дали избраната технология е икономически обоснована, а не само агрономически правилна. Става ясно къде могат да се направят корекции без извънредни усилия и без излишни разходи.
Освен това отчетността пред ръководството става по-аргументирана. Резултатите от стопанската година могат да бъдат представени не емоционално, а с конкретни данни. И тогава агрономът престава да бъде възприеман единствено като „човек на полето“, а се утвърждава като управленец, който разбира не само технологията, но и икономиката на производството.
