В рамките на последната сесия на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство (AGRIFISH) в Брюксел, провела се на 23 и 24 февруари, Република България отбеляза безпрецедентен в своята 17-годишна история прецедент. За първи път от присъединяването на страната към Европейския съюз българският министър на земеделието не присъства на стратегическия форум, оставяйки стола на държавата празен в най-критичната фаза от договарянето на правилата за Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г.
Преговорен вакуум в навечерието на 4 март
Отсъствието на политическо представителство на най-високо ниво не е протоколен гаф, а фактическа абдикация от преговорния процес, който ще определи финансовата рамка и архитектурата на сектора за следващото десетилетие. На 4 март Европейската комисия очаква България за индивидуални консултации, за да чуе стратегическата позиция на страната ни за ОСП след 2027 г. Този документ е фундаментът, върху който ще се гради разпределението на европейските средства и новите изисквания към фермерите.
Според експертни източници политическото ръководство на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не разполага с базова подготовка по преговорното досие, което поставя страната в позиция на пасивен наблюдател, вместо на активен защитник на националния интерес.
Експертна немощ и управленска парализа
Институционалната криза в МЗХ се задълбочава от отчетлив експертен вакуум в политическия кабинет. Към момента в министерството липсва поне един заместник-министър с професионален капацитет и оперативен опит в ресорите „Директни плащания“ и „Инвестиционни програми“. Този дефицит на компетентност блокира навигацията през сложните механизми за изчисляване на субсидиите и дизайна на интервенциите, които трябва да влязат в сила след две години. Липсата на хора, владеещи материята на преговорния процес в Брюксел, превръща институцията в „куха черупка“, неспособна да реагира на динамичните промени в европейските изисквания.
Оперативен риск: Пред колапс ли е Кампания 2026?
Успоредно с международната изолация, вътре в администрацията се подготвят промени, които могат да доведат до технически колапс на сектора. Информацията за масова смяна на директорите на Областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ) точно в навечерието на Кампанията по приема на заявления за подпомагане (ИСАК) буди сериозна тревога.
Прекъсването на административната памет на регионално ниво в този критичен момент е равносилно на саботаж срещу функционирането на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Подобен ход поставя под риск не само сроковете за плащане към стопаните и провал на Кампания 2026, но и създава предпоставки за масови финансови корекции и санкции от страна на ЕК поради липса на адекватен мониторинг и контрол.
Социално напрежение: Трактори срещу административния разпад
Залогът в настоящата ситуация надхвърля рамките на административния спор. Става въпрос за физическото оцеляване на системата за подпомагане в България. Липсата на експертиза и дипломатическата пасивност извеждат земеделския сектор в зона на непредвидимост.
Източници на земеделеца.бг предупреждават, че ако този разпад продължи, България може да стане свидетел на уникален социален феномен: мащабни протести на земеделски производители с тежка техника, насочени не срещу политическа програма на редовно правителство, а срещу пълната неспособност на служебната власт да управлява една от най-важните икономически институции в държавата. Рискът от блокади по улиците се превръща в реална перспектива, тъй като фермерите виждат в празния стол на България в Брюксел заплаха за своя поминък през следващите седем години.
