ОСП след 2027 г.: Новата финансова архитектура и националните отговорности на България

Преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) и реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. преминават в етап на конкретни законодателни предложения. На традиционния семинар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), Снежана Благоева – представител на Министерството на земеделието и храните в Постоянното представителство на България към ЕС, представи актуалното състояние на дискусиите в Брюксел. Основният акцент пада върху преформулирането на концепцията за подкрепа и засилването на ролята на националните стратегически решения.

Предефиниране на подкрепата: Пакетът от 6,2 милиарда евро

Една от най-съществените промени в новия програмен период е разширяването на понятието „подкрепа на доходите“. Докато досега тя се свързваше почти изцяло с директните плащания, в новата визия на Европейската комисия се предлага консолидиран пакет. За България този резервиран бюджет е в размер на 6,2 милиарда евро.

Важният нюанс тук е, че този гарантиран ресурс вече ще обхваща не само директните плащания на площ, но и агроекологичните мерки, подкрепата за млади фермери, инвестициите в стопанствата и инструментите за управление на риска. На практика това е консолидация на интервенции, които досега бяха разделени между Първи и Втори стълб, в един общ финансов пакет с гарантиран достъп.

Липсващите елементи: Къде свършва автоматичното финансиране?

Анализът на проекта за нов регламент показва, че някои ключови за сектора дейности вече не са изрично упоменати като част от гарантирания пакет на ОСП. Става дума за:

  • Инфраструктура и услуги в селските райони;
  • Преработка на земеделски продукти;
  • Напоителна инфраструктура.

Комисията предлага тези дейности да се финансират от общия бюджет на Националните програми (възлизащ на около 19 милиарда евро за България), където обаче земеделието ще трябва да се конкурира с други национални приоритети. Това поставя фокуса върху необходимостта от силна национална стратегия, тъй като средствата за тези направления вече няма да са предварително разписани в европейския регламент за земеделие.

Насочване на плащанията и дискусията за таваните

Структурата на подпомагането на площ се запазва, но с по-стриктно насочване към специфични групи. Приоритетни ще бъдат малките и смесените стопанства, младите земеделци, жените в земеделието и производителите в райони с природни ограничения.

Сериозен дебат предизвиква предложението за въвеждане на прогресивно намаление на плащанията, започващо от праг от 20 000 евро. Позицията на редица държави членки, включително България, е, че този праг е твърде нисък и не отчита реалната структура на по-големите стопански единици, които осигуряват значителна част от производството и заетостта. Окончателните параметри по този въпрос ще бъдат обект на решение на ниво Европейски съвет.

Нови инструменти и външна конвергенция

В предложенията е заложено въвеждането на минимален и максимален размер на основното плащане. Предвидената минимална граница от 130 евро на хектар се разглежда като стъпка към външна конвергенция (изравняване на плащанията между държавите), но среща възражения поради риска от изчерпване на голяма част от бюджета само за тази цел.

Сред нововъведенията е и „услугата за заместване“ на фермерите. Този нов инструмент предвижда финансиране за временно заместване на производителите в стопанството при отпуск или здравословни проблеми, с цел подобряване на качеството на живот в сектора.

Рискове от „национализация“ на политиката

Основното притеснение на земеделската общност е свързано с потенциалното „размиване“ на общия характер на ОСП. Оставянето на твърде много решения на национално ниво носи риск от създаване на неравнопоставеност между фермерите в различните държави членки.

Предложеният модел, в който 25% от средствата по Националната програма се резервират за извънредни обстоятелства, дава по-голяма гъвкавост, но и изисква висока административна готовност. Финализирането на законодателната рамка и изготвянето на националните препоръки се очакват до края на 2026 г., като дотогава дебатът за баланса между гарантираните средства и националните приоритети остава отворен.