„Не знам какво хубаво ще мога да покажа. Ще покажа какво говорят цифрите“, с тези думи Ивияна Митова от „Агроелит“ (Търговище), член на УС на АЗПБ, постави началото на един от най-прецизните икономически анализи по време на Дванадесетата национална среща на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), която се проведе в Казанлъшки минерални бани. В рамките на панела за пазарните тенденции Ивияна Митова представи тежка статистика за периода 2022–2025 г., която очертава структурна криза в сектора. По нейните думи цифрите само потвърждават усещането в залата – че ако секторът не е на директна загуба, то той работи на нула. „Работим, защото не можем да спрем да работим, но не може да се работи до безкрай така. В момента сме в нагласа за оцеляване, буквално“, категорична бе тя пред аудиторията в Казанлък.
Структурна промяна в разходната база
Основният извод от представения анализ е необратимото покачване на разходната база на декар. Докато през 2022 г. средният производствен разход е възлизал на 165 лева, към началото на 2026 г. той вече надхвърля прага от 200 лева. Това увеличение от над 20% обаче не се дължи на инвестиции в производителност, а на нарастващата тежест на фиксираните пера. Митова обърна внимание на фундаментална промяна в самата архитектура на разходите, като посочи, че ако до 2022 г. около 60% от бюджета на декар е бил зает от преки производствени компоненти като торове, препарати и семена, днес ситуацията е огледална. Днес точно 60% от разходите се формират от амортизации, заплати и наеми, които фермерът трябва да обслужи независимо от добива или пазарната конюнктура.
Детайлният разрез за 2025 г. показва, че рентата заема най-големия дял в структурата на разходите – 25%, следвана от амортизациите с 19% и торовете с 16%. Заплатите формират 12% от тежестта, препаратите – 10%, а семената и горивата се свиват до по 7% всяко. Това относително намаление на дела на суровините от 43% през 2022 г. до 40% през 2025 г. не е признак за ефективност, а е резултат от експлозивното нарастване на допълнителните обслужващи разходи, които вече съставляват 56% от общата сметка на производителите.
Капанът на лепкавите цени и амортизационната тежест
Икономическият натиск се засилва от факта, че основните растящи пера са практически невъзможни за редукция. Разходите за заплати са се увеличили от 21 лева на декар през 2022 г. до 28 лева през 2025 г., като Митова подчерта, че този разход ще продължи да нараства поради обективни обстоятелства. Паралелно с това амортизациите са скочили от 33 лева на 44 лева поради трайното поскъпване на земеделската техника на глобалния пазар. „Техниката се покачи трайно и този разход няма да се върне назад. Въпросът е по-скоро с какво темпо ще продължи да се покачва в годините“, коментира ораторът. При рента от 58 лева на декар за стопанството на „Агроелит“ Митова предупреди, че фискалният модел остава критично уязвим. Тя обърна внимание, че дори да се допусне някакво минимално намаление на наемите, то просто ще бъде абсорбирано и преразпределено по другите пера в стопанствата.
Анализът на „Агроелит“ умишлено изолира прихода от субсидии, за да се види реалната пазарна жизнеспособност на производството. „Ние умишлено махаме прихода от субсидии, защото той не показва нито производителност, нито доходност. Това е приход, който получаваме, но за целите на анализа не ни върши работа“, обясни Митова. Резултатите от това упражнение са отрезвяващи – през 2022 г. чистият среден приход от 223 лева е превишавал чистия разход от 165 лева. През 2025 г. обаче кривата се пресича в негативна посока: чистият разход достига 187 лева при среден приход от едва 166 лева. Това превръща субсидиите в единствения механизъм за изкуствено поддържане на ликвидност в сектора.
Технологично отстъпление и пазарен парадокс
Притиснати от сушата и пазарната асиметрия, зърнопроизводителите прибягват до принудително технологично отстъпление. Митова потвърди, че през 2025 г. стопанството е преминало към режим на намалено торене, целящо единствено покриване на базовите нужди на културите. „Вече не торим за високи добиви. Това е политиката ни и занапред, защото нищо не ти гарантира високи добиви. Торенето е предпоставка, но времето си е време“, посочи тя, добавяйки, че през последните две години пролетниците са били тотално ощетени от климата. В търсене на финансова устойчивост „Агроелит“ преструктурира площите си, като заменя царевицата със слънчоглед, който в момента е най-евтината като производствен разход култура.
Заключението на Ивияна Митова е диагноза за пазарната слабост на местния производител. „Намираме се в една от най-лошите пазарни ситуации, които могат да се случат – при нас производството е проблемно и сме изпепелени от сушата, а никъде другаде по света няма съществени проблеми и цените не реагират по никакъв начин“, подчерта тя. Според нея пазарите остават апатични към локалните кризи, което налага нагласа за максимална оптимизация на разходите, тъй като те на практика вече няма накъде да падат повече. Митова бе категорична, че всяко по-нататъшно притискане на икономическите показатели само ще ускорява процеса на декапитализация на фермерите.
